Разместване на силите в ЕС

Как функционира ЕС? Според Лисабонския договор, Съветът на министрите - като представителство на отделните национални държави, и Европарламентът - като представителство на гражданите на Общността, имат задачата съвместно да коват европейските закони. Еврокомисията пък е натоварена с изработването на проектозаконите, тя контролира също така спазването на европейските договори.

Да, така стоят нещата на теория. Но от началото на еврокризата през пролетта на 2010 тази система не функционира. За да спасят Гърция от колапс, представителите на страните-членки започнаха да действат ад хок. Те учредиха спасителен фонд като дружество по люксембургското право и сключиха помежду си международноправни договори. Обяснението за това звучи логично: времето и финансовите пазари изискваха спешни действия, каквито европейските институции просто не можеха да предложат.

На Европарламента и националните парламенти не им остана нищо друго, освен да се запознаят с гласуваните на нощни заседания решения и да ги одобрят постфактум. Кулминацията на това развитие беше подписването на фискалния пакт. Този нов вид международноправен договор беше сключен между 25 от общо 27-те държави. За останалите държави от ЕС той се оказа неприемлив. Германската канцлерка Ангела Меркел, която наложи въпросния пакт заедно с бившия френски президент Саркози, все пак призна, че сключването на договора извън досегашните европейски правни рамки, не е най-доброто решение.

Без демокрация на европейско равнище

По време на дълговата криза стана ясно, че старият принцип "Който плаща, поръчва музиката" не е изгубил валидността си. Поради това, че единствено националните държави имат финансовата способност да спасяват закъсали страни, Европейският съвет постепенно се превърна в централен орган за преодоляване на кризата. Еврокомисията трябваше да се задоволи със задачата да набавя статистики и да пише доклади. Европарламентът пък беше чут единствено по въпроса за наказателните процедури при превишаване на бюджетните дефицити. Всички останали важни решения се взимат встрани от евродепутатите.

Наличието на повече демокрация в Европа обаче не би довело непременно до по-добра политика, предупреди берлинският професор Херфрид Мюнклер на страниците на сп. "Шпигел". "Демокрацията сама по себе си не води до подобряване на европейските елити. На сегашните елити трябва да се отдаде дължимото уважение за това, че осигуряват спойката на Общността. А тя е спешно необходима на фона на факта, че ЕС е политически парцелиран и етнически разделен. Дали имайки предвид всичко това, не е по-редно вместо да се иска повече демокрация в ЕС, да се помисли за даването на по-голяма свобода на действие на споменатите елити?", пита риторично Мюнклер.

Меркел ръководи, защото плаща

Германия и Франция отдавна са "мотор" на европейското развитие. В кризата стана ясно, че Германия като финансово най-стабилната страна на Общността дирижира развитието на спасителните мерки, придружавана от Франция. Както казва самата канцлерка, тя не се е стремяла към подобна ръководна роля. Задлъжнелите държави я обвиняват в прекалена колебливост и нерешителност. Малките държави в Общността пък недоволстват, че Германия налага своите виждания на останалите.

Но както заяви веднъж германският министър на отбраната Томас де Мезиер: "Исканията на останалите правителства в Европа често се свеждат единствено до искания на пари", а според него има опасност Германия да се претовари прекомерно. Ясно е, че докато трае дълговата криза, националните правителства, начело с германското, ще си останат център на властта и силата. "Германия не по своя воля пое ролята на хегемон в една силно отслабена Европа", писа по този повод британският историк Тимъти Гартън Еш.

Властта на Централната банка

Във времената на криза значително по-важна е и ролята на Европейската централна банка (ЕЦБ). Тя всъщност отговаря за стабилността на валутата в 17-те държави, приели еврото. Като единствена наднационална институция на ЕС, ЕЦБ е в състояние бързо и трайно да влияе над пазарите - и то без да подлежи на парламентарен контрол.

ЕЦБ отпуска на частните банки евтини кредити, повишава парите в обращение и изкупува облигации на закъсалите държави от еврозоната. В нормални условия, тези мерки, които доскоро бяха считани за табу, биха довели до значително по-голямо недоволство. А и малкото протести се неутрализират успешно от президента на ЕЦБ Марио Драги, който е наясно, че в краткосрочен план само тази банка е в състояние да смекчи последствията на кризата и да поддържа функционирането на банковата система.

От множество социологически допитвания сред европейските граждани стана ясно едно: те не се доверяват сляпо на спасителните мерки. Скептицизмът е особено висок сред британците. Все пак преобладаващата част от гражданите на еврозоната предполагат, че и след десет години ЕС ще притежава обща валута.

Автор: Б. Ригерт, Редактор: Б. Узунова