Разни българи, разни национализми

Коментар на Мирела Иванова:

„Планът „Сидеров” - 1000 лева минимална заплата” - из новините на Дир.бг

Празникът е повод за отприщване на могъщи словесни потоци, а несъмнено съществува и обвързаност с напиращото запролетяване, когато се разбуждат и физическа сила, и душевни разстройства, и всякакви мътни проявления на неудовлетвореност в личен и обществен контекст.

Природният, “автентичен” българин се разраства отвътре, а светът отвън го смалява и обижда. Той няма пари, работа и перспективи, но има славна история, за чиито сламки и лозунги ще се залови. Схемата, под чиито знамена се събират привържениците на “Атака” и тям подобни, не е кой знае колко сложна. Този път обаче и страстната епопея с бонусите доразвърза бесовете: запремятаха се едни суми, които буквално наелектризираха и ожесточиха на ента степен обеднелите българи, запровеждаха се едни дискусии „за” и „против” в нездравата атмосфера на несвършващ кризисен ступор.

Изстрадалите чеда на майка България

Семената на национализма, не е тайна, най-добре се прихващат и никнат върху бедността и социалното отчаяние. Защо да не обещаеш 1000 лева минимална заплата и 500 лева минимална пенсия, щом налице са люде, които искат да чуят тъкмо това, пък и вярват, че го заслужават повече от гърци, холандци и германци, например.

Да не пропуснем и задължителното наличие на зъл и вековечен враг, естествено извън нас самите, “достойните потомци на Ботев и Левски и изстрадали чеда на майка България”. Тази изпитана патетика винаги подкарва стадото, създава му уют, усещане за принадлежност, обгръща го с ласкаещото чувство на безотговорността. Виновни за бедите ни са турското робство, циганите, чуждите колонизатори, комунизмът, световната конспирация и т.н.

От националните ни празници се възползват и крайните националисти, и държавните мъже: в тържествената ритуалност се влага енергия, която би могла да задвижи навярно и непостроената още АЕЦ “Белене”. Съгласна съм, че просветеният патриотизъм изисква познаването на историята, но заедно с уроците и грешките, които май не сме склонни да преработим и поправим. Струва ми се дори, че не искаме и да ги чуем, когато се прокраднат случайно или не в официални и неофициални речи: за конкретните, всекидневни усилия, които свободата изисква от всекиго.

Каквото посееш - това ще поникне

Ако 3 март е краят на Руско-турската война, то тази дата е и началото на множеството лутания, народни саможертви, дипломатически и държавнически решения, за да се стигне до българската независимост, провъзгласена от министър-председателя Александър Малинов през 1908. Цели трийсет години, през които звездни мигове като Съединението и победоносната война на капитаните ще бъдат затъмнявани от “черни списъци”, съставяни от едни българи, за да преследват и убиват други българи, от дивашка алчност по първоначалното натрупване на капитал и безумни политически убийства. Просветеният патриотизъм изисква “да си кажем кривиците” и да си ги изправим с конкретна, общополезна и градивна работа.

Да, през 2012 година европейската ни държава не изглежда така, както сме я мечтали в най-високите си представи - не е нито Швейцария на Балканите, нито България на три морета, нито обетованата земя на законите и справедливостта. Тя е това, което сме ние, нейните граждани.

Автор: М. Иванова, Редактор: А. Андреев