Разузнавачите с картончета в ДС

Николай Цеков потърси за коментар юриста Александър Кашъмов, политолога Антон Тодоров и един от вносителите на законовата поправка - депутата Младен Червеняков.

„Почти четвърт век след началото на демократичните промени българската Национална разузнавателна служба (НРС) и военното разузнаване продължават да бъдат ръководени от хора, свързани с тайните служби на комунистическия режим. В отговор на парламентарно питане през миналата година, тогавашният министър на отбраната Аню Ангелов посочва, че 44 процента от ръководителите на сегашните 1 400 български военни разузнавачи са били служители и във военното разузнаване по време на комунизма. Странно ли е тогава, че България не става за нищо друго, освен за лош пример?“, пита политологът Антон Тодоров в разгара на парламентарния скандал, свързан с нов опит да се скрие агентурното минало на хора, които понастоящем ръководят две от най-важните за сигурността на България служби.

"Сигурността обича тишината"

Депутатът Младен Червеняков, който е един от вносителите на законовата промяна, казва на свой ред следното: „Това, което ни мотивира да внесем предложение за връщането на параграф 12 в Закона за досиетата, е един от основните принципи в работата на разузнавателните служби: сигурността обича тишината. За никакво скриване на информация не става въпрос, а само за това, че Комисията по досиетата няма да обявява имената на началниците на сектори и отдели, заемали постове във военното и цивилното разузнаване след 16 юли 1991 година“, казва Червеняков и допълва: „Основните мотиви за тази промяна са два. От една страна разкриването на тези служители може да застраши техния живот и здраве. От друга страна става дума за националната сигурност на България, защото нейните разузнавачи не са били зад граница, за да разглеждат галерии и да се разхождат. Те са вършили някаква дейност, установявали са контакти, които могат да пострадат заедно с националната сигурност на България“, твърди Червеняков. Според него поправката ще бъде утвърдена в Народното събрание, защото нямало българин, който да не милее за националната сигурност: „Какво толкова - връщаме едно положение, което е работило добре и не е водило до никакви обсъждания в Конституционния съд или където и да било другаде“, казва депутатът.

Възраженията

„Именно постановление на Конституционния съд от миналата година даде зелена светлина за отменянето на ретроградния параграф в Закона за досиетата. В мотивите му бе изтъкната необходимостта от информираност на обществото за дейността и хората на тайните служби по време на комунизма. Съдът е постановил, че този приоритет надделява над принудата за опазване на личната информация за агентите“, казва шефът на Програмата за достъп до информация Александър Кашъмов.

Той припомня за една декларация на Съюза на офицерите от резерва “Атлантик”, в която се твърди, че служба „Военна информация“ се е превърнала във феодално владение, в което кадруват хора от минали епохи. „Няма никаква прозрачност за структурите и разпределението на хората в тези служби. Не се знае нищо за това как се харчат сериозните пари, които получават НРС и “Военна информация”. Бюджетът на „Военна информация” е 36 милиона лева годишно, а НРС разполага с около 18 милиона лева“, казва Кашъмов.

"Партизанските отряди"

И все пак: понякога, макар и твърде рядко, тази непрозрачна завеса леко се повдига. Повод за това са злоупотребите в службите. Последният скандал е от миналата година и е свързан с уволнението на предишния шеф на НРС, обвинен в присвояване на 5 милиона лева чрез измами. Политологът Антон Тодоров си спомня реакцията на бившия шеф на НРС генерал Димо Гяуров, който му разказал, че в края на 90-те години заварил в службата „цели партизански отряди“, съставени от наследници и роднини на „активните борци“ при комунизма. За прикриване на шуробаджанащината дори бил създаден специален свръхсекретен щаб, в който били назначени хора със знакови имена. В някои случаи, за да се прикрие присъствието на тези “ВИП”-персони, службите променяли истинските им имена, твърди Тодоров и добавя, че макар сега българските специални служби да имат вътрешен одит, парите за тях се харчат безотчетно. “И досега гражданите и медиите в България нямат достъп до информация за това как се използват парите на данъкоплатците”, заключава политологът Антон Тодоров.