Рандов - митичният българист

Спомене ли някой пред български автор името Норберт Рандов, лицето на автора светва. Той вдига вежди, така както може да го стори само въодушевен българин, и заговоря за споменатия като за митична личност. Норберт Рандов е мит и през 60-те години в Берлин. След издигането на Стената той общува с кръговете около Петер Хухел, Ерих Аренд, Хенрик Березка или Елизабет Ротмайер. В източно-берлинския квартал Панко преводачът-българист живее сред книгите и приятелите си: един гостоприемен отшелник, винаги готов да позволи на останалите съпричастие към мислите и познанията си, един вечен вдъхновител и критичен дух.

Дълбоко в света на българите

Норберт Рандов е роден през 1929 година в гр. Щрелиц в провинция Мекленбург. В края на 40-те години започва да следва славистика в Берлин. През 1952 година посещава за пръв път България и остава дълбоко впечатлен. Заплануваната първоначално кратка визита трае в крайна сметка 3 години, през които се запознава с първата си съпруга и дълбоко навлиза в света на българите и техния език.

През 1956 година Рандов е назначен за асистент по българска литература в Хумболтовия университет в Берлин и заживява на Ахтерманщрасе. Именно тук той попада на мерника на ДС, съзряла вероятно в работата му заговор срещу репутацията на ГДР. През 1962-ра, една година след издигането на Стената, Рандов е арестуван по обвинение в "противодържавна клеветническа дейност" и "помощ за бягство от Републиката". По този начин той се вписва сред редицата именити хора на изкуството като Ерих Льост или Валтер Янка, лежали също зад решетките.

Живот в сянката на Стената

През 1965 година Норберт Рандов е освободен от затвора. Научната му кариера е приключила, междувременно е и разведен. Така той се съсредоточава върху работата си. Превежда от беларуски, но най-вече преводите от български му осигуряват скромно съществуване. На Ахтерманщрасе живее като ерген, бракът с втората му съпруга Теда не променя нищо в това отношение. Тя живее в Западен Берлин, той - в Източен. Години наред двамата водят съществуване в сянката на Стената. Ражда им се син, но съжителството, независимо дали в Източен или Западен Берлин, си остава утопия. Поканите за работни визити в България са единствената възможност за разделеното семейство да преживява нещо като съвместно всекидневие.

Номер едно като преводач

В България по онова време Рандов е вече прочут. Сред интелектуалците в страната той е смятан за номер едно като преводач на важни, ключови произведения и неуморен посредник между културите. Редица автори като напр. Атанас Далчев или Александър Геров не биха имали без неговите преводи шанса да бъдат забелязани в Западна Европа. А за целта са необходими именно съюзници и идеалисти като Норберт Рандов.

Неговите големи постижения обаче не се ограничават само с превода. Рандов е и превъзходен издател, който винаги проявява интерес и се застъпва за авторите на дадено произведение. За тези си заслуги през 2001 година е отличен с наградата на Лайпцигските издатели за европейско разбирателство, а през 2008 и с държавния орден "Федерален кръст за заслуги".