Резолюцията за Северна Корея е всъщност доказателство за безсилието на Съвета за сигурност на ООН

ото правителство няма да се включи в проверките за спазване на наложеното на Северна Корея търговско и оръжейно ембарго. Непреодолими изглеждат и различията в мненията на други две постоянни членки на Съвета за сигурност – Русия и САЩ. Райнер Зютфелд коментира.

Може би става дума за пренатоваренст, а може би за безсилие. При всички положения настроението в Съвета за сигурност на ООН е на път да достигне най-долната си точка. Безспорен е фактът, че за пореден път бе приета резолюция, безспорно е също, че се стигна дори до решението за налагане на санкции, по-малко безспорен, но затова пък крайно учудващ е фактът, че в продължение на няколко секунди в Съвета за сигурност на ООН цареше единодушие. Но да подчертаем пак – само в продължение на броени секунди.

Спокойствието бе нарушено – за кой ли път – от вечните противници САЩ, Русия и Китай, които отново – за кой ли път – бяха на различно мнение по отношение на световния мир, на дискусията за ядрената програма на Иран. И това, въпреки че току що бе приета резолюция за Северна Корея. Не отказът на севернокроейския лидер Ким Чен Ир да вземе под внимание наложените на режима му санкции, а изказването на посланикът на Китай в ООН показа по красноречив начин, че постигането на съгласие по отношение на Северна Корея е било всъщност напълно напразно. Във въпросното изказване Пекин изясни, че принципно се застъпва за налагане на наказателни мерки срещу севернокорейския режим, но отказва да се включи в проверките на товарите, излизащи и влизащи в Северна Корея. Или с други думи – въпреки резолюция отворени граници за Пхенян.

Прибързаното одобрение на резолюцията, постигнато под натиска на САЩ, се оказа нож с две остриета – точно както беше предупредил генералният секретар на ООН Кофи Анан. Натискът предизвиква противоналягане – това явление важи и за Съвета за сигурност. Грубото поведение на американския посланик в ООН Джон Болтън направи неприятно впечатление на китайския му колега още по време на дебатите за мисията на ООН в Ливан, когато руският посланик в ООН обвини Болтън в донос. В крайна сметка се дочули клетви за отмъщение, а посланиците на Китай и Русия в ООН дали да се разбере, че в бъдеще няма да се примиряват без упорство с империалистическото поведение на американското правителство.

Фактът, че въпреки постоянните спорове, въпреки враждебността, страните-членки на Съвета за сигурност постигат единодушие по отношение на резолюцията за Северна Корея, би трябвало да обезпокои комунистическия лидер Ким Чен Ир. Всъщност Ким надали има повод за страх, като се имат предвид подобни случаи от миналото, които показват, че резолюции, санкции и заплахи, не винаги помагат за сплашването на диктатори, влюбени в ядрената сила. А и словесните битки на бойното поле на дипломацията вредят неимоверно на репутацията на страните в Съвета за сигурност и поставят под въпрос ефективността на техните – макар и единодушни – решения.