Репортаж от Косово

“Не ни е зле тук , в Ново Брдо. Имаме и добри възможности за свободно придвижване.” – казва 32 годишният сърбин Деян Стоянович, който е родом от Ново Брдо и има много албански приятели. Общината, която има общо 5000 жители и се намира южно от Митровица, често се дава за пример като образец за добро съжителство между отделните етнически общности. От местните избори през октомври 2002 населеното място се управлява съвместно от сърбите и албанците. Ако директорът на местната администрация е сърбин, негов заместник става албанец и обратното.

“Тази община е единствената в Косово, която показва, че съжителството между етническите общности е възможно.” – казва сърбинът Петър Васич. Според него обаче –това положението било възможно само докато Косово не е независимо. Васич се опасява, че ако провинцията се отдели от Сърбия, сърбите и останалото не-албанско население ще са принудени да напуснат родните си места. За опасността от нова бижанска вълна на сърбите предупреждава и сръбският президент Борис Тадич :

“Независимостта на Косово би могла да предизвика голяма бежанска вълна и според мене това не бива да се допуска по никакъв начин. Каквото и решение да се намери за бъдещето на Косово, то в никакъв начин не бива да води към етнически гонения.”

Политическите водачи в Косово обаче имат друго виждане по въпроса: ако сърбите побегнат от провинцията, това няма да се дължи на статута на провинцията. Президентът на Косово Фатмир Сейдийу обвинява Белград, че упражнява натиск върху сърбите с някои свои изявления :

“Онези Сърби, които обичат Косово като своя родина, няма да си тръгнат. Белград знае съвсем добре, какво е бъдещето на Косово и ако подстрекава сърбите да го напуснат, той вреди на своите собствени граждани”.

Шефът на ЮНМИК Йоахим Рюкер също не вярва, че въпросът за статута може да предизвика нови бежански вълни. Защитата на малцинствата – в крайна сметка – е в центъра на преговорите по статута на Касово – казва германският дипломат:

“Споразумението по статута със сигурност ще гарантира не само защитата на малцинствата, но и това, дали са налице всички предпоставки за тяхната интеграция. Затова си мисля, че това не е реалистична възможност. Може би да има други причини, но това няма да е статута”.

Сърбите в провинция Косово представляват 6% от цялото население. Косовските албанци им предлагат – в случай на отделяне от Сърбия – въвеждането на сръбския като официалер език на цялата територия на Косово, както и възможността за двойно гражданство. Физическата защита на сърбите ще бъде гарантирана от международната военна и полицейска мисия, която ще остане в Косово до реализирането на въпроса за статута. Предвидено е също така да се създадат десет сръбски общини, както и да се уголеми мултиетническото Ново Брдо.

Всичко това обаче не звучи убедително за местните сърби. Ръководителят на координационния център за Косово Момир Казалович, който е представител на Белград в Северна Митровица казва:

“Сръбската общност никога няма да приеме да живее в едно независимо Косово. Както косовските албанци не желаят ние да регулираме живота им, така и сърбите не искат да бъдат управлявани от албанците.”

А това означава, че сърбите в Северно Косово ще бойкотират косовските институции.Това пък – на практика – ще доведе до фактическото разделяне на Митровица. Нещо повече : Деян Стоянович твърди, че почти 90% от сърбите в Ново Брдо предпочитат да напуснат Косово, отколкото да получат двойно гражданство.