Решението за Косово ще разбуди сепаратистите

След решението на Международния съд в Хага в Косово цари разбираемо задоволство. Съдът юридически обоснова онова, което отдавна вече е политическа реалност. По този начин се очаква нова вълна от признавания на косоварската държава, след като от началото на т.г. само 5 държави, в това число Сомалия, признаха новата държава. Няма обаче защо да си правим илюзии: Косово, държавата със съмо 1 милион и 800 хиляди жители, ще си остане проблем, който постоянно ще привлича европейското внимание.

Държавният суверенитет, сега вече е и юридически обоснован, съвсем не означава, че тази държавна формация ще функционира добре и в съответствие с правилата на демокрацията. Президентът на Сърбия Борис Тадич предрече, че решението от Хага ще има дестабилизиращо въздействие, защото само в Африка имало 50 случая, подобни на Косовския.

Засилена нервност

Това може и да е преувеличено, но последствията от съдебното решение далеч ще надхвърлят границите на Балканите и на Европа. Всички държави с етнически малцинства, стремящи се към независимост, вероятно са станали по-нервни. А какво да кажем за Кипър, Сомалия или Грузия? Русия сега ще настоява още по-упорито за независимост на Южна Осетия и други кътчета в Грузия. От руска гледна точка европейските и американските аргументи са станали значително по-слаби след решението от Хага. А това е лошо предзнаменование за стабилността в региона.

Освен това трябва да се има предвид, че в косовския случай съществуваха определени фактори, каквито липсват в други страни със сепаратистки амбиции: краен национализъм в Сърбия под управлението на Милошевич, вървящ ръка за ръка със склонност към геноцид и насилствено прокуждане. Всичко това принудив крайна сметка Запада да предприеме военни действия. Нито кипърските турци в северната част на острова, нито баските сепаратисти или пък шотландските националисти не могат да се оплачат от притеснения. Сравненията с фландрите и валонците пък биха били съвсем изсмукани от пръстите.

Косовският пример е заразителен

А какво да кажем тогава за Чечения, Судан и Дарфур или пък за мюсюлманските сепаратисти в северозападен Китай? Ами за Тибет? Посочването на тези страни демонстрира сложната проблематика. Ясни решения, камо ли пък юридически обосновани, изобщо не съществуват. Често за постигането на целта помага единствено употребата на сила. В случая с Косово интернационализирането на конфликта доведе до резултата, към който се стремяха косоварите.

Този пример би могъл да вдъхнови други малцинства да прилагат същата стратегия. Съвсем ясно е, че парадигмата на националната държава сега има по-малки шансове в сравнение с преди три или четири десетилетия. ЕС впрочем съзнателно стимулираше тенденцията на регионализирането, пропагандирайки Европа на различията, за да могат правомощията на националната държава да бъдат по-лесно отнети.