Слаба рубла, висока инфлация: какво още ги чака руснаците

Годишната инфлация в Русия за 2020, по официални прогнози, трябваше да е около 4%, но данните на руската Статистическа служба показват, че това ниво е било достигнато още в края на октомври. Отрицателно се отразява например поскъпването на хранителните продукти: само през октомври захарта е поскъпнала с 18,3%, олиото – със 7,4%, яйцата с 6,3%.

Рублата се обезценява

Една от основните причини за повишението на цените е поскъпването на долара спрямо рублата, тъй като Русия внася голям брой хранителни продукти от чужбина – например месо, палмово масло, използвано от руските фирми като добавка за производството на сирене, както и множество плодове. Всичко това се отразява на цените на храните, обяснява директорът на Банковия институт ВШЭ Василий Солодков.

Пълното заместване на вносните стоки не е възможно в нито една сфера, казва и Агван Микаелян от одиторско-консултантската фирма FinExpertiza. По неговите думи, вносните стоки заемат много съществен дял на руския пазар – делът им е 30-35%. Затова и обезценяването на рублата ускорява инфлацията. Експертът очаква и „съществено поскъпване на напитките и храните (без отглежданите в Русия плодове и зеленчуци) , както и битовата техника и другите стоки, съдържащи вносни компоненти". 

По думите на Василий Солодков, инфлацията в цените на стоките може да достигне до 10% в рамките на тази година. За много семейства това е критично, тъй като реалните доходи, с които разполагат хората в страната, намаляват постоянно от 2014 година насам. Само през тази година те са спаднали с 6%. За много руснаци подобен ръст на инфлацията е много висок, коментира и Агван Микаелян.

Страда бизнесът

Обезценяването на рублата поставя в затруднено положение и бизнеса, който е зависим от импорта. Разходите за техническо оборудване, закупувано в евро, са се увеличили с около 30%, а доходите от продажбата му в рубли на вътрешния пазар са останали на нивото от миналата година. Освен това купувачите все повече се въздържат от поръчки, казва Леонид Гаврилов, ръководител на компанията "Темпесто", специализирана в дистрибуторски решения в сферата на електрозахранването.

„Потенциалните купувачи вече разполагат с по-малко средства. Навсякъде орязват бюджетите. Мнозина са принудени да се откажат от заявки за покупки или да преминат към по-евтини аналози. Реализираме загуби от спада в курсовете поради това, че имаме договори, които са били сключени още в началото на годината, а изпълнението им става чак сега“, казва Гаврилов. Той обяснява и това, че с цел да си запазят старите клиенти, компаниите са принудени да намаляват до крайност маржа на собствените си печалби или да се преориентират към нова дейност – например към предлагането на сервизни услуги, където се очаква повишено търсене в резултат на ремонти и модернизации на вече закупена техника.

Положителният ефект 

От друга страна, обезценяването на рублата има и добра страна – това е изгодно за износителите и производителите, които не влагат в стоките си вносни суровини и съставки.

Снижаването на курса на рублата прави и руските стоки по-достъпни на вътрешния пазар, което позволява на износителите да увеличават продажбите си. Затова често пъти обезценяването на рублата увеличава и руския експорт в отделни отрасли, обяснява Микаелян.

Този факт обаче косвено удря по потребителите, защото за редица производители е по-изгодно да продават своята продукция на външния пазар, отколкото да реализират загуби на вътрешния. Заради това те са принудени и да вдигат цените на стоките за вътрешния пазар. Тази тенденция е характерна и за продажбите на храни (например на зърнени храни и захар), както и на нефтопродукти.

"Гробовна стабилност"

В сравнение с предишни кризи инфлацията в Русия наистина не е особено висока, но тя се формира от намаленото търсене, икономиите на частните домакинства и спадналите инвестиции от страна на бизнеса. „Това е своего рода стабилност – но тя е по-скоро гробовна“, резюмира Солодков.