Русия и планът Ахтисааари за Косово

Белград несъмнено е доволен от подкрепата на Москва, тъй като по този начин живурка илюзията, че Косово остава част от Сърбия. Но като отхвърля плана Ахтисаари, Русия не прави услуга нито на сърбите в Косово, нито на гражданите на Сърбия.

Белград ще направи добре, ако най-сетне приеме факта, че преобладаващото мнозинство от хората в Косово искат независимост, и че тъкмо собствената политика в края на 80-те години доведе до разпадането на Югославия. Тогава вече Белград би могъл да пренасочи всичката си енергия към европейската интеграция и изграждането на добри отношения с Косово, а не да се опитва да спечели една битка, която отдавна вече е изгубена.

Планът Ахтисаари би бил много добро решение за сърбите в Косово, тъй като гарантира права на малцинствата на най-високо равнище и международен контрол върху спазването им. Този план гарантира местно самоуправление и предлага основа за мирно и благоденстващо бъдеще. Независимо Косово би било заедно със Сърбия годно за интегриране в ЕС, така че за гражданите границата ще изгуби значението си.

Но не сърбите са най-важното в случая за Москва. Тук става дума за самосъжаление, за поддържането на илюзията, че Русия все още е суперсила и думата й има тежест на международната арена. За тази цел Москва използва ту енергийната си политика, ту замразяването на Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа или пък заплахата от вето в Съвета за сигурност на ООН.

С края на Студената война, Съветът за сигурност се нуждае спешно от преустройство. Сред петте вето-сили все още има една диктатура, Китай, и Русия - една авторитарна държава, която само с много добра воля може да бъде окачествена като демокрация. Освен това със своята вето-политика Русия нанася тежки щети на системата на ООН. Още през 90-те години се видя, че използването на правото на вето при гласуванията в Съвета за сигурност не допринася за укрепването на световния мир.

Така че демокрациите в този свят трябва да се изправят пред собствената си илюзия, а именно: убеждението, че при всички обстоятелства ООН е най-добрият форум за решаването на международни конфликти. Време е да си признаем, че Общото събрание на световната организация не е един демократично избран парламент и не може да бъде по-добро от сумата на своите членове. Тук има доста демокрации, но и изобилие от деспотични и корумпирани режими и диктатури. Време е собствените ценности – човешки права, свобода, демокрация – да се поставят пред принципа на мултилатерализма.

Що се отнася до Косово, ООН в лицето на Ахтисаари успя дори да намери едно добро решение. Но ако то се провали в Съвета за сигурност, тогава западните демокрации не бива да се дърпат, а да предложат реалистичен път за осъществяване на волята на косовари – в краен случай, заобикаляйки Съвета за сигурност.