Русия настъпва към Балканите?
17 ноември 2014
Един от основните принципи на германската външна политика гласи: дипломатическите проблеми се решават най-добре чрез диалог. Затова и Берлин изпрати пълномощника си за Русия Гернот Ерлер в Москва. Задачата му: да обсъди сложната ситуация с депутати от руската Дума. Само че в парламента не се намери нито един желаещ да разговаря с него. Ерлер тълкува посланието на Москва така: Русия вече не иска да води диалог. Това важи както за редовия депутат, така и за президента Путин. "В момента руската политика действа на принципа на организираната непредсказуемост", казва по този повод Гернот Ерлер.
Особено огорчен от цялата тази ситуация е германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който през последните седмици на няколко пъти изрази загрижеността си от обстоятелството, че руската страна прави всичко възможно, за да разруши взаимното доверие. В близките години няма изгледи за нормализиране на отношенията с Москва, предупреди Щайнмайер. На това мнение е и германската канцлерка Ангела Меркел, посочва списание "Шпигел".
Партньорът, който се превърна в противник
Позицията на Берлин е, че за една година Русия се е превърнала от труден партньор в противник. Усилията за изграждане на партньорство с Русия, на което Берлин особено много държеше, изглеждат окончателно погребани. Сега на дневен ред е една друга цел: как да се спре руската експанзионистична политика в Европа - най-вече по отношение на нестабилните балкански държави. Това, което повечето политици в Берлин се въздържат да изрекат на висок глас, казва в прав текст германският евродепутат Елмар Брок: "Всичко това е част от мащабен стратегически план на Русия, който цели "превземане" на отделните държави чрез използването на политически и най-вече икономически лостове".
На сходно мнение е очевидно и канцлерката Ангела Меркел. По време на реч в Сидни тя отправи остри критики към руския президент Путин и предупреди, че поведението на Москва в Украйна крие рискове и за други държави. Украинската криза вече не е чисто регионален конфликт - тя засяга всички ни и все по-отчетливо се превръща в сериозна заплаха и за други държави от региона, каза Меркел и назова страните, които са според нея най-застрашени - Молдова, Грузия, Сърбия и другите държави от Балканите.
"След две световни и една Студена война, сега действията на Кремъл поставят под въпрос установения световен ред", заяви Меркел в Сидни. И даде ясно да се разбере, че не желае възраждането на онова време, когато нищо не ставаше без одобрението на Москва. "Така беше цели 40 години. Не желая да се връщаме към онези времена", заяви Меркел, цитирана от Ройтерс.
"Мечката не чака разрешение"
От началото на украинската криза досега, Ангела Меркел е провела най-малко 35 телефонни разговора с руския президент Путин. А наскоро поръча да ѝ бъде изготвена преписка на една реч, която Путин държа преди месец пред руски и чуждестранни журналисти в Сочи. В тази реч той изложи своето виждане за новия световен ред и посочи основния виновник за бедите на настоящето. По думите на Путин, САЩ вече са унищожили международното право и сега се стремят към установяването на еднополюсен световен ред. Тъй наречените победители от Студената война искат да моделират света според собствените си интереси, а Вашингтон носи отговорността не само за ислямския тероризъм, но и за конфликтите в Ирак, Сирия и Либия, убеден е Путин. "Защо това, което е разрешено на едни, не важи и за другите? - попита руският президент в речта си, като побърза да уточни, че "Мечката не чака разрешение. Тя е владетелят на тайгата и няма да я остави на друг". Путин каза и друго: че "мечката" не възнамерявала да навлиза в други климатични зони. Но къде, според Путин, свършва тайгата и къде започва друг климатичен пояс? - това е въпросът, който си задават сега в Берлин.
Миналата сряда Русия се обяви изненадващо против удължаването на мисията EUFOR в Босна и Херцеговина. Причината: в решението за продължаване на мисията се говореше и за европейската перспектива пред Босна и Херцеговина. След това дойде и новината, че Москва има резерви относно кандидатурата на Германия за председателството на ОССЕ през 2016 година. А малко след това Кремъл информира германския посланик в Москва, че е желателно Берлин да изтегли незабавно дългогодишната сътрудничка на посолството Сабине Щьор. Така и стана: въпросната служителка, известна с критичните си оценки за политиката на Кремъл, беше преместена в германското представителство на ОССЕ във Виена.
Какво цели Путин?
Според оценката на германското правителство, Москва е твърдо решена да осуети приема в ЕС на всички онези страни от Балканите, които все още не са част от европейските структури. В поверителен доклад на германското външно министерство, озаглавен "Влиянието на Русия в Сърбия", се казва, че "Западните Балкани имат стратегическо значение за Москва". Документът описва някои от способите, които Русия използва, за да обвърже Сърбия по-тясно към себе си. Твърди се например, че в Сърбия Москва залагала на "публичната дипломация с ясно изразена панславянска реторика". Или по думите на германския евродепутат Елмар Брок - целта на Путин е да засили натиска върху страните от Балканите до такава степен, че те или да се дистанцират от ЕС, или вече като страни-членки на Общността да работят активно за прокарване на руските интереси вътре в Европейския съюз". Същото важи с пълна сила и за Босна и Херцеговина, твърдят запознати.
Колко правилна е тази оценка, показва друг стратегически документ за руската стратегия на Балканите. Той е изготвен от влиятелния Съвет за външна политика в Москва и наскоро беше представен на руския президент. В документа се казва, че в този регион, който по традиция поддържа тесни връзки с Русия, "не можем да се ограничим само с фирмени инвестиции. Трябва да харчим пари за подобряване на тамошната инфраструктура и най-важното - трябва да инвестираме в тамошните хора".
По всичко изглежда, че Путин е възприел именно този курс. В момента руските железници модернизират в Сърбия отсечка от 350 километра - начинанието е на стойност 750 милиона евро; руската компания "Лукойл" притежава 79,5% от мрежата бензиностанции на сръбската Beopetrol; а "Газпром" е мажоритарен собственик на най-голямото газоразпределително дружество в Сърбия. Сходно е положението и в Черна Гора, където Русия е първа сред чуждите инвеститори, а 30 процента от фирмите в страната принадлежат на руснаци.