Русия ще обявява медии за „чуждестранни агенти“

"Рядко парламентът е бил толкова единодушен, колкото сега" - с тези думи държавната руска телевизия оповести новината за приемането на новия медиен закон от Държавната дума. Всичките 409 присъстващи депутати са гласували "за". Законът ще влезе в сила, когато бъде одобрен от Съветът на федерацията и от президента Владимир Путин.

Той е насочен срещу "международните медии", които "изцяло или частично" биват "финансирани от чужбина". В бъдеще те ще могат да бъдат класифицирани като "чужди агенти". Медиите, които ще бъдат засегнати от новия закон, ще са длъжни да предоставят пълна информация за финансирането си, както и да обозначават своите журналистически продукти с информацията, че са дело на "чуждестранен агент". Регистрирането на "чуждестранен агент" ще става в руското Министерство на правосъдието.

Нови рестрикции бяха добавени на второ четене

По време на второто четене въпросният закон бе формулиран още по-строго. Появи се допълнението, че ще могат да бъдат блокирани уебстраниците на онези медии, които правителството обяви за "нежелани".

В новия закон за медиите не се посочват конкретни имена - нито на радиостанции, нито на телевизии, нито на сайтове. По всеки конкретен случай ще трябва да се провежда проверка от страна на правосъдното министерство. Напълно неясно е какво ще се случи с дадена медия, ако тя бъде принудена да се регистрира като "чуждестранен агент", но не го направи. Неясни са и критериите, по които Русия ще решава кога една медия ще бъде определяна за "чуждестранен агент". Очевидно обаче тази неяснота е желана.

Известният и в България Пьотр Толстой, който е заместник-председател на руската Дума и член на партията на Путин "Единна Русия", твърди, че законът "няма да ограничи свободата на печата в Русия". Според него, законът нямало да важи за онези руски медии, които само частично са финансирани от чужбина.

След гласуването говорителят на руския президент Дмитрий Песков обяви, че законът е пряк отговор на ограниченията, които са наложени на някои руски медии в чужбина - най-вече на "Russia Today" и "Sputnik". "Нито едно посегателство над свободата на руските медии в чужбина няма да остане без отговор", обяви той.

Реакция на конфликт със САЩ

Съветът на федерацията – т.е. Горната камара на парламента - ще разгледа закона на 22 ноември. Депутатът Андрей Климов обяви по държавната телевизия, че въпросният закон не бил насочен срещу Дойче Веле, нито срещу германското правителство. По думите му, законът не е и срещу останалите европейски страни. Той бил по-скоро отговор на една неприятелска и противозаконна мярка, предприета срещу руски медии в САЩ. Руското законодателство трябвало да реагира адекватно. "Никой не иска да започва война с целия свят и всички медии", каза още Климов.

Гласуваният от Думата закон е резултат от все по-влошаващите се отношения между САЩ и Русия. Вашингтон упреква Москва, че е оказала влияние над американските избори за президент през 2016 - включително и с помощта на държавно финансирания телевизионен канал "Russia Today". По настояване на американските власти на 13 ноември медията е била регистрирана в САЩ като "чуждестранен агент". За Кремъл това е посегателство върху руските медии и интереси. Още преди няколко дни Владимир Путин обяви, че ще последва ответна реакция.

Новите руски мерки срещу чуждестранните медии се позовават на закон, приет от Държавната дума през 2012 година. Според него, неправителствените организации (НПО), финансирани от чужбина, трябва да се регистрират като представители на чуждестранни институции. Това беше реакцията на Кремъл на проведените по онова време протести срещу Владимир Путин.

Руското правителство беше обвинило неправителствените организации за тези протести, което не отговаряше на истината. Междувременно единайсет НПО са регистрирани в Русия като "нежелани". Някои вече напуснаха страната. Нито един от техните сайтове в интернет обаче не бе блокиран.

Заплахи срещу чуждестранни медии

Германия реагира със „загриженост" и "недоумение" на новия руски медиен закон. Правителственият говорител Щефан Зайберт подчерта, че това изцяло противоречи на задълженията, които Русия е поела като член на Съвета на Европа. "Затова е напълно неприемливо, че в резултат на един руско-американски спор се налагат ограничения на германски и европейски медии", заяви Зайберт.

Само няколко часа след заседанието на Думата депутатът Пьотр Толстой отправи ясна заплаха към чуждестранните медии. Пред Дойче Веле той каза: "Ако вие (б.ред. чуждестранните медии) не се поддавате на изкушението да разпространявате неща за нашата страна, които не са подплатени с факти, а са измислени, както в последно време се случва често, няма да бъдат ограничени правата на нито една медия". Щом руските медии в чужбина били ограничавани, то и Русия била длъжна да отговори по съответен начин, каза още той.

По подобен начин звучат и думите на Андрей Исаев, зам.- председател на парламентарната фракция на "Единна Русия", който през последните дни каза, че новият медиен закон може да засегне и Дойче Веле. В разговор с германската медия той обясни, че бил назовал Дойче Веле само като пример за чуждестранна медия. "Германия засега не е ограничавала  правата на "Russia Today". Надявам се, че няма да се наложи да предприемаме мерки за вписването на Дойче Веле като чуждестранен агент", каза  Исаев и допълни, че се надява „да не се стигне до конфликт между нашите две страни".