Руският апетит е виновен за войната?

Няма никакво съмнение, че Втората световна война избухна по вина на Германия. Но дали това важи и за Първата световна война? "Съществува автоматизъм, по който на германците се приписва тази вина, ала въпросът е спорен" - това скандално изявление направи преди няколко десетилетия един германски автор. Книгата на теолога и историк Фриц Фишер от 60-те години на миналия век, озаглавена "Претенцииите за световно господство", предизвика навремето огромен резонанс.

Франция и Русия напират към световно господство

20 години по-късно, в мащабно изследване за упадъка на "системата Бисмарк", американският дипломат и историк Джордж Кенън припомни, че в навечерието на Първата световна война Париж и Санкт Петербург създават военен алианс срещу Австро-Унгария, който всъщност е сред главните причини за "първата голяма катастрофа" на 20-и век. През 80-те години на миналия век обаче в тогавашна Западна Германия този извод не получи почти никакъв отзвук, защото не пасваше към общоприетото убеждение за германската вина.

Когато се интерпретират подобни ключови исторически събития, може би не е лошо да се вслушаме в класическото предупреждение от Китай, където на въпроса за значението на Френската революция от 1789 се дава уклончивия отговор, че още е рано за окончателна преценка...

В една нова публикация на авторитетното издателство Харвард Юнивърсити Прес Шон МакМикин отново развива тезата, че тъкмо Русия е виновна за Първата световна война. Авторът припомня, че най-кръвопролитните сражения наистина се водят във Франция и в Белгия, но този факт подвеждащо засенчва всичко останало. Според МакМикин дори онези историци, които концентрират цялото си внимание единствено над Западния фронт по време на Първата световна война, всъщност не отричат, че дълбоките първоизточници на конфликта са се намирали на Изток.

В скута на "Матушка Русия"

Руският апетит към наследството на Османската империя се заражда още по времето на Петър Велики, който завещава на наследниците си мисията да "приберат" Дарданелите в скута на "Матушка Русия". Германският канцлер Бисмарк, който е известен с арогантното си изказване: "Балканите не струват костите и на един-единствен померански гренадир", на Берлинския конгрес през 1878 година блокира руските апетити към източната част на Средиземно море и всъщност успява да предотврати война.

Но развръзката тепърва предстои. Няколко десетилетия по-късно Париж и Санкт Петербург влизат в съюз, за да прекроят с щиковете си географската карта на Европа. Не случайно в Париж и до ден-днешен можете да се полюбувате на Моста на Александър Трети - паметник на един съдбоносен алианс.

АГ, ОУП, ДВ, МШ, Б. Емануилов, Редактор: Б. Узунова