Русия: Катастрофи с мирис на нефт и страх

"Тук нефтът тече от чешмата" – запомнила съм това изречение от детството ми в република Коми, един от центровете на руския нефтодобив. Този спомен е неразривно свързан и със студовете от минус 40 градуса през зимата, с постоянния шум от петролодобивните платформи и рояците от комари през лятото.

В действителност петролът там не тече точно от чешмата, но много често от пробойни по тръбопроводите.

Нов теч само година след екокатастрофата в Норилск

Ето че сега отново се случва: точно една година след катастрофата в Норилск, при която в руската част на Арктика се изляха над 20 хиляди тона дизелово гориво, в района има нов теч.

На 11 май получих информация от родния ми град Усинск, че река Колва, където хората обикновено ходят на риболов, е замърсена с петрол. След изтичането на 90 тона мазут, от които 9 тона са стигнали до реката, кметът на града обяви извънредно положение.

Горивото е изтекло от тръбопровод на „Лукойл“,откъдето твърдят, че почти са приключили с почистването на замърсяването. Но снимките, заснети от лодки в реката, които местни хора качват в социалните мрежи, показват съвсем друга картина: нефтеното петно продължава да се движи на север към Баренцово море и Северния ледовит океан.

Петролните разливи отдавна са се превърнали в ежедневие за този район. През 1994 г. Усинск влезе в световните новини като място на една от най-големите екокатастрофи по суша, причинени от разлив на нефт. Тогавашният случай дори влезе в книгата за рекордите на „Гинес“.

Трудно е да се открият данни за това колко често в Коми има течове на гориво. По информация на руското министерство на енергетиката, през 2019 година в цялата република са регистрирани над 17 хиляди петролни излива. Данните са от вътрешни доклади на съответните компании. Но картината е непълна, тъй като за външни хора е трудно и дори опасно да се интересуват от темата или да разследват ситуацията на място.

Нефтодобивът - свещената крава на руската икономика

Този бранш е изключително важен за руската икономика - за нея той е един вид свещена крава. Петролните гиганти поддържат близки контакти с руското правителство и са на практика недосегаеми. Петролодобивът е един от малкото отрасли в Русия, които осигуряват на работниците и служителите сравнително добри заплати и сигурност на работното място.

Случаите на богати петролни олигарси, които карат своята зимна ваканция във френските Алпи и пътуват с частни самолети, са по-скоро изключения. Много от тях се сдобиха с парче от привлекателния бизнес с петрола през 1990-те години, когато се разпадаше Съветският съюз. В онези бурни времена всичко беше възможно в Русия – дори и да се сдобиеш с частен петролен кладенец.

Днес един работник в петролодобивния бранш в Коми работи при изключително тежки климатични услови за заплата от около 2200 евро месечно. В Норвегия или Канада биха могли само да се изсмеят на подобно заплащане. Който има късмета да се добере до работа в този сектор, а това често става с помощта на връзки, се старае да не го загуби. Макар че работниците ежедневно са изправени пред едни и същи проблеми заради остарялата инфраструктура, те не се осмеляват да говорят за това, а още по-малко да се оплакват.

Всеки мой разговор с местни работници от нефтодобива в далечния руски Север съм водила анонимно. Защото страхът е повсеместен. А като гледам как журналисти, които пишат за петролните компании, получават глоби до 479 милиона евро, започва да ме обзема страх и да си мисля, че е по-добре и за мен да остана на безопасно разстояние. Този страх поражда автоцензура. Страхът и непрозрачността са част от този бизнес и силно му вредят.

Русия притежава гигантска нефтодобивна инфраструктура: мрежата от тръбопроводи би могла да опаше цялото земно кълбо повече от един път. Но тя е безнадеждно остаряла - изграждана е още по съветско време. Тръбите се нуждаят от подмяна и от нови технологии.

Прозрачност и контрол

Прозрачността и публичната информация относно течове и аварии не заплашват самата индустрия. Страната обаче  подценява шансовете, които тази прозрачност би донесла на самата нефтодобивна промишленост, включително и за предотвратяването на нови екокатастрофи.

Гражданите, природозащитните организации и журналистите също биха могли да помогнат за подобряването на контрола над огромната инфраструктура. Особено в отдалечените и по-трудно достъпни региони на страната. И понеже Русия няма намерение да се отказва от добива на фосилни горива, това може да се окаже последният ѝ шанс да спаси увредения имидж на петролната промишленост. И да се предпази от нов хаос.