Руският покер за Сирия

Русия блокира приемането на общия документ с искането, придружено от заплаха със санкции, правителството в Дамаск незабавно да сложи край на нарушенията на човешки права и да гарантира повече демокрация. Москва се бои, че резолюцията в сегашния й вид би могла да открие пътя за евентуална военна интервенция на Запада, както в случая с Либия. Москва е загрижена, че след Мубарак и Кадафи може в лицето на Асад да изгуби и последния си довереник в Близкия изток. На карта са заложени както редица изгодни сделки за доставка на оръжие, така и руската военноморска база в сирийското пристанище Тартус.

В класически съветски стил

Правителството на Путин определено допуска голяма грешка. В отчаяния си опит чрез силата на ветото да запази и последния остатък от своето външнополитическо влияние, Москва игнорира човешката страна на нещата. В стила на старата съветска власт руското ръководство подкрепя един диктатор, който не се спира пред нищо. Сега за Москва Асад е това, което беше Саддам Хюсеин. А руското правителство се дискредитира като посредник в търсенето на политическо разрешение за Сирия. Москва би била в състояние да играе убедителна посредническа роля само ако се разграничи от Асад в Съвета за сигурност. В противен случай предложенията за преговори към сирийската опозиция изглеждат само прозрачна маневра, с която Москва иска да печели време за своето протеже Асад .

Москва влиза в изолация

Русия е почти сама с блокиращата си позиция в Съвета за сигурност. Вярно, че засега Китай остава на нейна страна. Но в крайна сметка Пекин неизбежно ще се съюзи с новите властници в арабския свят поради спешната нужда от суровини от Близкия изток. Москва обаче продължава да казва твърдо "Нет". Сякаш сирийският конфликт е закъснял епилог от Студената война, в който става дума за спасяването на последната в региона руска сфера на влияние.