Саддам падна, но къде е свободата?

Постаментът на площад “Фирдаус” в Багдад е празен. Там, където на 9 април 2003 г. бе съборена бронзовата статуя на Саддам Хюсеин и така символично бе сложен край на господството му, е останала само бетонната основа. За кратко време върху нея е поставена малка сюрреалистична пластика от известен иракски скулптор. Но тя се превръща в обект на постоянни обществени критики и в един момент изчезва. А докато иракчаните не са единни по въпроса дали нахлуването на американските войски и свалянето на диктатора е освобождение или окупация, постаментът явно ще си остане празен.

“За мен това бе добронамерено нашествие, но все пак нашествие”, казва Амал Ибрахим за събитията от преди 10 години. При това 43-годишната шиитка само е спечилала от промените. След като баща й бил убит от палачите на диктатора, дъщерята е лишена от всякакви шансове за професионално развитие. Сега тя заема отговорен пост в секретариата на правителството, но не смята, че военната операция “Свобода за Ирак” е била освобождение: “Освобождението изглежда другояче”, казва Амал.

Според нея основната причина за сегашните проблеми са разпоредбите и законите, установени от американския администратор в Ирак Пол Бремър по време на окупацията - те създавали условия за изолация на политическата класа от народа. Политиците получили много високи заплати и други привилегии. Много от тях вече не работели за страната, а за собствените си интереси. “Не знам дали това е било преднамерено или не, но от изтеглянето на американските войски в края на 2011 г. страната е в перманентна политическа криза", казва още Амал.

Тежкото бреме на миналото

 

Ирак е преживял тежки времена - 30-годишна диктатура, три войни, безчет бунтове, а и задушаващо страната ембарго, продължило близо 10 години. Наистина - нашествието на САЩ през 2003 свали Саддам Хюсеин и диктатурата се срина. След това обаче се възцариха хаос, мародерства и нови боричкания за власт и влияние. Терористичната мрежа “Ал Кайда” дори укрепи позициите си в страната.

От средата на 2006 до началото на 2009 продължи фанатичната оргия на насилието, предизвикана от религиозни и политически екстремисти. Шиити избиваха сунити и обратното, а християните бяха подложени на всевъзможни гонения и притеснения, храмовете им баха изгаряни. Драми със заложници, въоръжени грабежи и атентати превърнаха страната в ад както за иракчаните, така и за чуждите войски и сътрудниците на международните и хуманитарни организации.

По данни на ООН - в кулминационната точка на насилието всеки месец са загивали към три хиляди иракчани. Убийствата, бежанските потоци и етническите прочиствания задълбочиха още повече пропастта между сунити и шиити. Все пак сраженията постепенно отшумяха, а терористичните атаки намаляха.

Въпреки това и до днес проверките за сигурност се правят редовно и на всевъзможни места. Човек, който пътува из Багдад, никога не знае колко време ще му е необходимо, за да стигне до целта си. Всичко това е индикация за нервността на държавната власт. Премиерът Нури ал-Малики, който същевременно оглавява военното, а и вътрешното министерство, е подложен на натиск от всички страни. Почти всеки ден валят оставки на министри. Правителството е в състояние на разпад. Същевременно се множат изявите на различни терористични организации като “Ал Кайда”, както и на още десетина екстремистки религиозни сдружения. Това кара редица коменатори да говорят за опасността от нова гражданска война.

Новата свобода

Жителите на Багдад обаче са свикнали да живеят с опасностите. Със спокойствие, граничещо със стоицизъм, те търпят многочасовите задръствания по улиците и проверките за сигурност. Докато през първите години на терора улиците се обезлюдяваха още в ранния следобед, сега навалицата из оживените квартали като "Карада", където се намира и площад “Фирдаус”, е огромна и през нощта. Театралните спектакли и концерти са добре посетени, а и ресторантите не се оплакват от липса на клиенти.

Младите иракчани междувременно оценяват новата свобода. За мнозина от тях интернет е прозорецът към света. Все повече хора могат да си позволят да пътуват и зад граница. Според едно непредставително проучване иракчаните на възраст до 25 години оценяват нахлуването на американците и британците преди 10 години като освобождение.

Автор: Б. Свенсон, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова