Самопризнанията на Борисов

Коментар от Полина Паунова:

Ако преди имаше повод Бойко Борисов да бъде питан дали когато се погледне в огледалото, вижда Делян Пеевски, сега този въпрос вече е напълно излишен. В годишния си обзор за изминаващата 2017 година премиерът и лидер на ГЕРБ направи всички самопризнания, които са нужни за оценката кой управлява страната и защо процесите в нея протичат точно по определен начин, а именно: изваждане на повърхността на маловажни и безпредметни теми и дълбоко покриване на същностните, движещи сили на държавната машина. 

В обзорно интервю пред БНТ за настоящата година министър-председателят съобщи няколко структурно определящи факта за функционирането на политическия модел у нас.

Доган управлява

Първо: Бойко Борисов призна, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган, от “27 години е в управлението на България”. Ключов момент е употребеното от премиера сегашно време. Друг ключов момент е създаването на Движението за права и свободи в началото на януари 1990 година. Оттам нататък сметката е елементарна, а изводът очевиден – без да иска, лидерът на ГЕРБ призна отричаното с всички сили до момента сътрудничество с ДПС.

Колаборацията между двете формации, за която в предходния мандат говореха открито представителите на РБ, а в настоящия – вицепремиерът Валери Симеонов, волно или не беше съобщена от министър-председателя в прав текст.

Знанието за нея, на фона на предпразничната наздравица от самия Доган, с която той на практика осигури на Борисов спокойствието, че остава на власт, е от ключово значение за разбирането на всичко случващо се у нас.

Пеевски – олигархът депутат

Разбира се, изтърваната от премиера реплика обяснява и второто особено важно негово изказване, че скандалният парламентарист от ДПС, бизнесмен и медиен издател Делян Пеевски е “просто депутат”. Впрочем, това е теза на Борисов още от 2013 година, когато избирането на Пеевски за шеф на ДАНС предизвика невиждани граждански протести. На въпрос от страна на водещия – дали наистина депутатът е само това, министър-председателят побърза да отсече: “ако има нещо, щяха да го извадят”. След което пък тотално се обърка в описанието на Пеевски с констатацията, че “двама олигарха” воюват чрез медиите си, визирайки изданията на депутата и “Икономедия” на Иво Прокопиев.

Разбира се, премиерът пропусна да отбележи, че във войната, както самият той я нарича, единият олигарх е подкрепен от целия държавен апарат, който сам потъпква законите си и прекрачва съдебни решения в името на ... спечелване на битката. Неслучайно именно шефът на комисията по конфискация подчерта дебело, че запорът върху имуществото на Прокопиев не му пречи да продаде изданията си. Издания, които са едни от малкото останали критични към властта у нас. Но това е само щрих и детайл за изясняване на фактическата обстановка. 

Да се върнем на темата Пеевски – ако Борисов признава депутата за “олигарх”, то той е напълно наясно с концентрацията на всякакъв вид влияние и власт в ръцете на един обикновен депутат. Колкото до допълнението, че няма как да е друго, защото ако имало нещо за Пеевски, щели да му го изкарат, самият Борисов се вкара отново в коварния капан на езика. За народния представител отдавна са “извадени” редица факти или съмнения – за собственост с подставени лица, уличаван е в лъжи, медии са съобщавали за офшорни компании свързани с него. Но нищо от публично известните данни не е подлагано на институционална проверка. Нещо повече – икономическият министър в кабинета на Борисов с охота съобщава коя офшорка е свързана с бившия банкер Цветан Василев, но никога не направи връзки между подобни компании и Пеевски. Прокуратурата пък под различни предлози категорично отказва да проверява "просто депутат"-а.

И ако към тези факти добавим известният запис от Банкя, в който прокурор се обръща към Борисов, говорейки за Сотир Цацаров с думите: “Ти си го избра”, то е съвсем ясен и отговорът на въпроса как се получава така, че от 27 години съществуване ДПС 27 години е все във властта.

Липсващата политическа класа

Третото важно съобщение, което направи министър-председателят в интервюто-самопризнание, е една съвсем нова за него теза. Липсата на политическа класа. С този факт той обясни “безотговорното поведение” на БСП да настоява за вот на недоверие към кабинета в навечерието на председателството. Любопитно е, че с въпросната липса Борисов оправда и собственото си поведение, и защо правителството често си променя решенията под натиска на протести. 

Всъщност, не е вярно, че политическа класа в България няма. Има, най-малкото защото има управляващи. Нищо, че те самите се наричат “шайка” (по Антон Тодоров). Проблемът е, че нивото е изключително ниско. А то е такова, каквото е, защото “това е материалът” (по паметното прозрение на Борисов в Чикаго преди години). 

Впрочем в същото обяснение се корени и причината, че ден след всички самопризнания на премиера, които осветяват изцяло задкулисните темели на управлението по оста ДПС-Борисов-Цацаров, държавата не е гръмнала. Тя вече е неспособна да се съпротивлява.

Добрата новина

А пък за да започне, е необходимо: първо - министър-председателят да “не си избира сам” главен прокурор и второ – този главен прокурор да “изкара”, ако ползваме лексиката на Борисов, това, което има за полуолигарха-полудепутат Пеевски. Подобно нещо, разбира се, няма да се случи, защото “Ахмед Доган 27 години е в управлението”. Ето защо няма и политическа класа – няма кой да я създаде различна.

В самопризнанията на Борисов, обаче има една безспорно добра новина. И тя е, че вече разполагаме с фактическото изобличение на задкулсието. Всички парчета от пъзъла са подредени. А те в началото на европредседателството са доста по-полезни от вота на недоверие на Корнелия Нинова, който няма да засегне нито една от тези теми. Защото и той е част от въпросния пъзъл, подреждащ общата картина на скритата коалиция Пеевски – Борисов.