Самоубийците на 1945-та

Историкът Кристиан Гьошел търси причините в срива на социалния ред:

Когато през пролетта на 1945 идва краят на Третия райх, много от водещите функционери не виждат никакво бъдеще пред себе си. Край на живота си обаче слагат не само Хитлер, Гьобелс и Химлер (който се самоубива малко по-късно). И други членове на националсоциалистическия елит прибягват до самоубийство, включително 41 гаулайтери. Драматични са и данните от Вермахта - 53-ма от общо 554 армейски генерали се решават на тази крачка.

Какви са причините за тази безпрецедентна вълна на самоубийства? Какво ни казва тя за функционирането на националсоциалистическата система? В книгата си "Самоубийствата в Третия райх" Кристиан Гьошел анализира отделните случаи с акцент върху обществените рамкови условия, подтикващи към този отчаян акт.

Зловещата роля на пропагандата

Едно от възможните обяснения се крие в обречеността на национализма. Според тази версия още от създаването си националсоциализмът се е насочил към саморазрушение, към деструктивния край на нацията, което е било за предпочитане пред завладяването от противника. Според Гьошел обаче това не е основният мотив - той може да е важал в най-добрия случай за върхушката.

През пролетта на 1945 самоубийството се превръща в истински масов феномен - само през април в Берлин се самоубиват 3881 души, или пет пъти повече, отколкото през предишната година. В областите западно от Елба подобно явление не се наблюдава. Откъдето пък произтича предположението, че суицидната вълна представлява непряка реакция на нацистката пропаганда, вторачена в "жестоките руснаци". От януари 1945 и навлизането на Червената армия в източната част на Германия, страхът от отмъщение и изнасилване обхваща все повече хора. И ако обичайно се самоубиват повече мъже, отколкото жени, то в тези месеци съотношението се променя.

Противоречивостта на масовите самоубийства през пролетта на 1945 се разгръща в цялостта си само ако обърнем поглед и към предисторията. Точно затова авторът Кристиан Гьошел се връща до времената на Ваймарската република, чиито врагове от ляво и от дясно определят нарастването на самоубийствата в сравнение с предвоенните времена като знак за провала на демократичната система.

Гьошел предпочита да обяснява нещата с понятието "аномия", или - социално отчуждение. Именно чрез това понятие може да се разбере как обществената криза увеличава склонността към самоубийство. Една ситуация се описва като "аномична", когато легитимните цели вече не могат да бъдат преследвани със законови средства. Това се отнася например за онези мъже, които се самоубиват през 1930-те години заради продължителната безработица, лишила ги от каквато и да било перспектива за бъдещето.

След встъпването във власт на националсоциалистите християнско-теологическото осъждане на самоубийството отстъпва на заден план. Режимът всъщност прилага двоен аршин. Така например при онези "лабилни хора, продължаването на чийто род не е непременно желателно", суицидът се оценява дори положително - като расово-елиминационен процес. Автор на тази формулировка е Готфрид Бен, поет и лекар, който през 1940 е отговорник по самоубийствата на войниците от Вермахта. При "расово ценните" германци обаче е трябвало да се стори максималното за предотвратяване на самоубийството. Циничните теории са последвани от още по-цинична практика. Когато през 1933-1934 враговете на режима надигат глас, много социалисти са били "самоубити": ако след отправените заплахи те не се решавали сами да сложат край на живота си, в действие влизали палачите на режима и представяли убийството като самоубийство.

Убивам се, за да се опазя

В една белязана от тероризъм среда самоубийството обаче би могло да се явява и последно убежище на индивидуалността. Както показват многобройните самоубийства на евреи, които в повечето случаи са били старателно планирани. Техният брой нараства драматично след началото на депортацията в лагерите на смъртта през 1941 година. Цианкалият в чантата е бил само едно от "средствата за самоопределение".

Анализът на самоубийствата открива нова перспектива към националсоциалистическия режим едва при съвместното разглеждане на различните случаи. Вместо да гарантира реда и стабилността, режимът разбива нормите и създава толкова хаотична ситуация, че кара мнозина германци сами да сложат край на живота си.

АГ, ДПА, ЗЦ, БЦ, ДР, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева