Дейвид Камерън иска пак да управлява - но как да стане това?

В самия край на предизборната надпревара се стигна до едно чисто "фройдистко" признание: Дейвид Камерън заяви пред служителите в един супермаркет в Лийдс: "Това е избор, който е решаващ за кариерата... /ми/". И усетил, че се е изпуснал, мигновено се коригира "решаващ избор за... нашата страна". Мнозина британци всъщност го ненавиждат именно заради това, че е политик от кариерата.

Шеметна политическа кариера

След дипломирането си Дейвид Камерън започва работа в една рекламна агенция, където обаче не се задържа дълго, тъй като се прехвърля в политиката - първоначално като сътрудник на консерваторите. Това обаче му открива пътя за бърза кариера в политиката. Като добър оратор с изискани маниери, преди 10 години той успя да поеме ръководството на изпокараната тогава партия, обещавайки да я сплоти. При управлението на Тони Блеър торите бяха изтикани в политическата периферия и изглеждаха архаични и изостанали. Дейвид Камерън тогава обеща да промени и това положение и през 2010 успя да смени лейбъристкия премиер Гордън Браун.

Камерън доведе със себе си много свои приятели на "Даунинг стрийт", за да ги направи членове на кабинета или съветници. Впоследствие обаче това се превърна в един от най-големите проблеми на неговото правителство, оказало се в ръцете на отбрана клика възпитаници на елитни училища и университети като Итън, Оксфорд и Кеймбридж - всичките те, обединени от привилегирования си произход от по-висшите слоеве на обществото. Сред тях има очебийно малко жени - проблем, който торите не успяват да преодолеят и до днес. Консервативната партия си остава нещо като "чисто мъжки клуб".

Торите - егоистична партия?

"Мамини синчета, които дори не знаят, колко струва един литър мляко", подигравателно ги нарече една представителка на собствената им партия. Към премиера също приляга горното описание: той има жена от благородническо потекло, образцово семейство с три деца и води живот като от списанията за богатите аристократи. Този имидж и до днес преследва цялото му правителство: то не познава истинските грижи и проблеми на средностатистическите британци и затвърждава клишето за торите като "егоистична партия", която защитава единствено интересите на собствената си клиентела.

При това премиерът имаше съвсем други намерения, още повече, че застана начело на коалиционно правителство с либералдемократите, тъй като торите нямаха собствено мнозинство през 2010 година. Подобно нещо е изключение в британската политика, защото избирателната система залага на стабилните мнозинства на една управляваща партия. Не е изключено обаче и този път те да са принудени да се съобразяват с по-малък коалиционен партньор, защото и на предстоящите избори не се очертава ясно управляващо мнозинство.

Дейвид Камерън и неговият финансов министър Джордж Озбърн имаха намерение колкото се може по-бързо да преодолеят последиците от финансовата криза по метода на болезнените икономии и съкращения. Само че всички съкращения в социалната и публичната сфери така и не донесоха желания ефект: Великобритания и днес има четвъртия по обем дефицит сред държавите в криза - пред нея са само Гърция, Исландия и Ирландия. Макар че консервативно-либералната коалиция през последните 2 години успя да раздвижи икономиката, а през миналата година дори постигна рекорден прираст от 2,6%, данъчните приходи си остават разочароващо ниски, защото бумът на пазара на труда създаде предимно ниско платени работни места.

Безлична предизборна кампания на торите

Гражданите усещат твърде малко от новия конюнктурен разцвет, който впрочем позагуби част от своя блясък през първото тримесечие на 2015 година, така че предизборният лозунг на консерваторите: "Имаме дългосрочен план за развитието на икономиката" внезапно се деактуализира. Критиците на правителството от самото начало предричаха нов балон - този път в сферата на банковите инвестиции.

Независимо от някои достижения в модернизирането на обществото, като например възможността за сключване на бракове между хомосексуални, или сравнително успешната икономическа политика, премиерът Камерън не може да бъде сигурен в изборната си победа. Той не се радва на особена популярност сред британците, на всичкото отгоре предизборната кампания на торите остана твърде бледа и безлична.

Британците са загрижени за бъдещето на държавното здравеопазване и социалната система, за спадащия стандарт на живота, опасяват се от притока на чужденци. В същото време консерваторите са поставили съвсем друга тема в центъра на предизборната си кампания: евентуалното излизане на Великобритания от ЕС след предвидения референдум през 2017 година. За гражданите обаче тази тема е твърде отвлечена и не особено интересна.

"Продължавай да си мечтаеш"

Камерън е изложен на атаки и отдясно - от страна на популистите от Юкип, които са ксенофобски и антиевропейски настроени. А отляво пък идва натискът на шотландските националисти, които отбелязват значителен прилив на симпатии в последно време. Ако те успеят да спечелят всички депутатски места в Шотландия, Лейбъристката партия би могла да състави правителство на малцинството с тяхна подкрепа. Камерън обаче просто не разполага с коалиционен партньор. Той все още продължава да се самоокуражава, че е възможно торите да постигнат собствено мнозинство. "Продължавай да си мечтаеш", написа тези дни коментатор на вестник "Индипендънт".