Само 34 години ни делят от безсмъртието

„Трудно е да се правят прогнози - особено, когато става въпрос за бъдещето“ - тези думи на Марк Твен явно не притесняват Рей Кърцуейл. Американският футурист добива известност в края на осемдесетте години на миналия век, когато предвижда разпадането на Съветския съюз и светкавичното разпространение на интернет. Създателят на Майкрософт Бил Гейтс го нарича „най-добрият в предвиждането на бъдещето“. Поредната прогноза на Кърцуейл обаче звучи доста по-утопично.

Елементарно, Уотсън!

Всичко започва с "Уотсън". През януари суперкомютърът на Ай Би Ем победи двама предишни шампиони в американската шоу викторина "Jeopardy". "Уотсън" не само отговори правилно на всеки един въпрос, но и успя да формулира отговорите си на чист английски език. Наскоро пък суперкомютърът получи приза за „Личност на годината“ на "Уеби" - най-престижните награди за постижения в интернет. „Уотсън“ прие наградата с думите: "Личност на годината. Колко иронично!"

Машини като "Уотсън" стават все по-умни. Развитието на изкуствения интелект е толкова експлозивно, че един ден компютрите биха могли да достигнат нивото на човешкия интелект. И дори да го надминат, както прогнозира Рей Кърцуейл. Според него това ще се случи през 2045 година. Тогава ще настъпи моментът на „сингулярност“: компютрите ще надминат по интелект хората, човек и машина ще се слеят в едно. Казано просто: само 34 години ни делят от безсмъртието.

Аз, компютърът

"Човекът е една софтуерна програма, един файл", е мотото на Кърцуейл. И колкото и да е голям този файл, някой ден ще може да се събере в един компютър. Така естественият и изкуственият интелект ще се обединят в една гениална симбиоза. Кърцуейл има и готов график за пътя ни към сингулярността: през 2015 година компютърната производителност ще надмине тази на мозъка на една мишка, през 2023 година компютрите ще задминат мозъка на човека, а през 2045 година - всички човешки мозъци взети заедно.

Веднъж надминали ни по интелект, суперинтелигентните компютри ще станат не само част от нашето ежедневие, но и от самите нас. Дали чрез най-новите технологии ще успеем да преборим смъртта или ще пренесем съзнанието си в човекоподобен робот - за Кърцуейл това не е от първостепенно значение. Важното е, че по този начин човекът ще стане на практика безсмъртен, категорични са поддръжниците на идеята за сингулярността.

Магистър по безсмъртие

Въпреки че на пръв поглед звучи като сценарий за филм на Стивън Спилбърг, визията на Кърцуейл събира доста именити привърженици. Сред тях са Бил Гейтс и създателите на търсачката "Гугъл" Лари Пейдж и Сергей Брин. Американската космическа агенция НАСА и технологични гиганти като Нокия и Сиско, заедно със самия Кърцуейл, са сред основателите на единствения по рода си Университет по сингулярност, базиран в т. нар. Силиконова долина.

С такива имена сред привържениците си и изучавана на академично ниво, идеята на Кърцуейл придобива известна тежест. Още повече днес, когато "Гугъл" експериментира с шофирани от компютри автомобили и над 2 000 роботи се сражават редом с „човешките“ войници в Афганистан. Както обаче може да се предполага, на сингулярността като концепция, обещаваща вечен живот, се гледа и с немалка доза скептицизъм.

Спасение за маниаци

Определяна като „техно-религия“ и „спасение за маниаци“, идеята намира своя най-остър критик в лицето на Пол Захари от Университета в Минесота. Според него е невъзможно сложността на живота да бъде пресъздадена от една машина. „Една нервна клетка, макар в човешкото тяло да има милиони такива, е уникална сама по себе си - така както измежду безчетните снежинки не можем да намерим две, които да са напълно еднакви“, обяснява скептицизма си Захари. „Биологичните процеси са далеч по-комплексни от единиците и нулите, с които оперират компютрите“, казва пък друг критик на сингулярността - биологът Денис Брей.

Кърцуейл има готов отговор на тези критики: „Аз не виждам разлика между парче човешка плът и парче силикон. Всичко е въпрос на пренасяне на неврологичните механизми в компютърна среда“, твърди той. И продължава: „Съжалявам, че не мога да ви поднеса по-малко вълнуващи новини, но това е бъдещето.“