Саркози държи на всеки глас

Той присъства постоянно във френските медии - понякога във връзка с писмо до французите, ту покрай среща с гражданството или пък впуснал се в страстна полемика по време на някоя от предизборните прояви. Французинът с унгарско-еврейски произход е добре познат с категоричността си.

Мекотата не му е присъща

Никола Саркози придобива международна известност през юни 2005. Тогава посещава семейството на едно 11-годишно дете, убито от заблуден куршум при сблъсък на банди в град Ла Корньов, недалеч от Париж. В качеството си на вътрешен министър Саркози отговаря за сигурността в изпълнените с престъпност и липса на каквото и да било перспектива преградия. Той обещава: "Тук нещата ще трябва да бъдат прочистени из основи, нуждата от това е спешна".

Няколко месеца по-късно двама младежи от мигрантски семейства умират от токов удар, бягайки от полицията. Което предизвиква големи вълнения в много от предградията. Часът на известния с твърдия си подход Саркози настъпва. И словата му отново са прями: "На тези, които подпалиха автобус, и станаха причина 18-месечно дете да бъде откарано в болница казвам - вие сте сган!"

Вътрешната сигурност е тема номер 1

Преди да стане вътрешен министър, Саркози в продължение на почти 20 години е кмет на богатото парижкото предградие Ньойи-сюр-Сен. Но едва като вътрешен министър, първо под управлението на премиер Жан-Пиер Рафарен, по-късно - след една кратка интермедия като суперминистър на икономиката и финансите - отново като вътрешен министър в правителството на Доминик дьо Вилпен, Саркози може да се посвети на любимата си тема: миграцията и вътрешната сигурност. Тези, които живеят във Франция, и биха искали да печелят от пребиваването си в страната, трябва да съблюдават законите - гласи неговото недвусмислено послание.

На 6 май 2007-ма година той е избран за президент на Франция. И следва неотклонно линията си и във външната политика. По време на встъпителната си визита в Берлин заявява, че няма нищо, което да не би могло да бъде пожертвано в името на германско-френското приятелство.

Решителността се проявява и във външнополитически план

Федералната канцлерка Ангела Меркел и президентът Никола Саркози са истинско олицетворение на това германско-френско приятелство. Покрай кризата с еврото връзката помежду им доби още по-големи мащаби: те станаха дуото, което трябва да спаси Европа от кризата.

Саркози обаче се проявява като решителен дипломат и извън мащабите на Европа: по негово настояване през 2011 Франция стана първата държава, която призна либийското преходно правителство. Освен това Саркози се обяви - за разлика от германското правителство - за въздушни нападения срещу Либия в рамките на действията срещу Кадафи. Естествено бъдещето на Либия е в ръцете на либийците, Франция не би искала да решава от тяхно име, подчерта Саркози. "Но ако ние се намесим на страната на арабските държави, т.е. като един вид универсална съвест, няма как да допуснем тези престъпления да продължават", заяви президентът.

Популярността му обаче куца

Само че допитванията отдавна регистрират рязък спад в доверието към сегашния френски държавен глава. Както се откроява от проучванията - избирателите се интересуват най-вече от това дали новият президент ще осигури работни места и ще се погрижи за социалната сигурност, както и - дали ще успее да овладее икономическата криза. В този план Саркози очевидно не се представя достатъчно убедително. А и историите около бурния му личен живот не помагат особено.

Обратът настъпи през март тази година - покрай ужасяващите атентати в Тулуза и Монтобан, при които загинаха седем души. "Това е нападение срещу Франция", написа Саркози в своето "Писмо до френския народ" и така отново се оказа в стихията си - вътрешната сигурност. Във времената на вътрешнополитическа криза той се прояви като истински държавник и постигна успех: извършителят бе разкрит непосредствено след атентатите. А Саркози обяви, че предстои да бъдат приети нови антитерористични закони. Данните в допитванията тутакси се промениха и одобрението за Саркози почти се изравни с това за социалистическия му конкурент Франсоа Оланд. Така че борбата се очертава повече от напрегната.

Истината ще лъсне на балотажа

При това Саркози не пропуска нито една възможност да се представлява като ловък и активен държавник, какъвто /по неговото мнение/ Оланд въобще не е. Кризите, преживяни от Франция през последните четири години, биха могли да се преодолеят единствено с енергия - това е внушението, което Саркози иска да предаде, не без известна патетика: "Франция пострада. Но тя преодоля кризите, тъй като ние не стояхме със скръстени ръце. Бездействието би могло да ни доведе до гибел".

Въпреки това на финалната права преди изборите обстоятелствата ни най-малко не са в полза на сегашния президент - така поне излиза от допитванията. Те предвещават победа за Оланд - най-късно на балотажа на 6 май.

Автор: Д. Гратвол, Б. Михайлова, Редактор: К. Цанев