Сатрапите на диктатора - влиятелни и приказно богати

Много от бившите офицери на Секуритате са и днес на високи политически постове, други направиха състояния като шефове на фирми, трети се наслаждават на богат и спокоен пенсионерски живот. Кено Версек се срещна с някои от тях.

Букурещ, апартамент в дипломатическия квартал на румънската столица. Димитру Бурлан се е изтегнал на канапето и бъбри за миналото и настоящето на Секуритате. 70-годишният полковник от запаса е бил три десетилетия офицер в репресивния апарат на Николае Чаушеску. Той е следял високопоставени партийни членове, на които Чаушеску нямал доверие, а по-късно става шеф на бодигардовете на диктатора.

"Бившите" са навсякъде!

"Да, има мощни фирми, които се ръководят от бивши офицери на Секуритате. Тези, които останаха - четири или пет хиляди "бивши" - да, те са в определени структури и фирми. Те са дори в правителството. И ако някой бивш офицер не е лично представен в правителството, тогава там е поне неговият син."

Това, което за полковника е напълно нормално, не е никаква тайна в Румъния. Секуритате най-безболезнено преживя свалянето на диктатурата. Много от бившите сътрудници на Секуритате и днес са в структурите на новите тайни служби на страната. Бивши сътрудници на службата са в румънския и в Европейския парламент, станали са министри или водещи лидери на партии от всякакъв десен. Те са университетски професори, мениджъри или приказно богати предприемачи, много често свързани и със сенчест бизнес.

В Румъния по темата почти не се води обществен дебат, пък и защо? Нали бивши сътрудници на Секуритате контролират и голяма част от румънските медии. Чрез медиите "бившите" могат да се представят в отлична светлина, да разтягат локуми за своята обществено полезна и човеколюбива дейност. Както полковник Илие Мирче, който през 80-те години ръководи операциите срещу румънски интелектуалци. След 1989 година той набързо става политик, член на националистическата партия Велика Румъния и до 2008 година дори е депутат в румънския парламент.

"Без съмнение ние преследвахме интелектуалци, но не за да осъществяваме репресивни мерки срещу тях, а само като превенция и за тяхна закрила. Аз лично винаги съм избягвал конфликтните ситуации и никога не съм имал проблеми. Доказателство за това е, че и след 1989 година останах на служба, като съветник в академията за вътрешна сигурност."

Дали пък само в Румъния е така?

Толкоз за ролята на Илие Мирче като закрилник на дисидентите. Подобна съмнителна кариера прави и полковник Георге Ратиу, който от 1985 до 1989 година ръководи зловещото първо главно отделение на Секуритате. Този отдел организира репресиите срещу опозиционери и се грижи за вътрешното спокойствие в страната по смисъла на режима. След падането на диктатурата Ратиу става фирмен консултант. Естествено той отрича "слуховете", че бил замесен в тъмни гешефти. А във факта, че от офицер на Секуритате изведнъж се е превърнал във фирмен консултант, не намира нищо нередно.

"Преди всичко тези, които работеха за външната търговия и външното разузнаване, или по защитата на народното стопанство, имат познати и връзки, предимно тези хора регистрираха фирми. Който си остана глупав, сега живее от пенсията си, а интелигентните правят бизнес и сега живеят по-добре", казва Ратиу. След тези откровения човек спонтанно си задава въпроса: дали пък само в Румъния е така?