Своенравието на Беларус и Казахстан
23 август 2014Макар да членуват в Митническия съюз, създаден от Путин, Беларус и Казахстан не се отказаха от вноса на европейски селскостопански продукти, обяснявайки това решение с икономическите си интереси. Т.е. - разногласията между съюзниците вече са факт, както посочват експертите. Според които възникналите проблеми се дължат най-вече на липсата на единна търговска политика и най-вероятно ще окажат отрицателно влияние върху дейността на Евразийския икономически съюз, който трябва да започне своята работа на 1 януари 2015 година.
Санкциите винаги са минус
Беларуският журналист Владимир Артюгин твърди, че политиката на санкции винаги оказва отрицателно въздействие. "Руското ембарго върху вноса на европейски селскостопански продукти и готовността на Москва за разширяване на санкциите показват, че конфликтът се разгаря, а политическите санкции винаги са минус", казва той. Артюгин посочва, че правилата на Митническия съюз позволяват на партньорите да не се включват в руското ембарго, още повече, че Русия е въвела забраната за внос без съгласуване. Но проблемите от взаимните санкции между ЕС и Русия вече са засегнали Беларус, независимо от факта, че Минск демонстрира решимост да замени европейските хранителни продукти със собствена продукция. "Търговските ограничения ще засегнат дейността на петте представителства на руски банки в Беларус и ще окажат негативно влияние върху работата на транспортните фирми", казва Артюгин.
По данни на беларуското министерство на транспорта, много компании вече са изгубили изгодни поръчки. Най-силно засегнати са транспортните фирми, които осъществяват превози с хладилни камиони. "Бизнесът страда, страдат и хората, които губят пари", казва експертът. Финансовият анализатор Вадим Йосуб също вижда рискове за вътрешния пазар, тъй като сега почти цялата продукция на мляко и свинско месо ще се изнася в Русия. "Държавата и отделните предприятия ще спечелят, но населението ще пострада, макар властите да уверяват, че рафтовете няма да останат празни. Освен това ще се покачат цените както на вносните, така и на местните стоки", твърди екпертът.
Астана има други проблеми
Политологът от Астана Султан Акимбеков има обяснение защо Казахстан не поддържа ответните руски мерки по отношение на Европейския съюз. "Казахстан иска до края на годината да стане член на Световната търговска организация и въпросът, свързан с вноса, е ключов", казва експeртът. Той подчертава, че търговските ограничения не са в интерес на Казахстан. "Ние не сме толкова силно зависими от вноса както руснаците, но се придържаме към правилото, че свободната търговия е по-добра от ескалацията на санкциите. Призоваваме страните в конфликта да постигнат компромис и се държим настрана от спора", казва Султан Акимбеков.
Той посочва и проблемите на Казахстан, възникали във връзка с взаимните санкции между Руската федерация и ЕС. "Ние сме партньори с Русия в Митническия съюз и се тревожим от неизбежното покачването на цените в тази търговска война", казва той. Експертът напомня, че Казахстан вече на два пъти девалвира валутата си, за да възстанови баланса в търговските отношения с Русия. "Когато руската рубла губи от стойността си, рискът за увеличаване на вноса за Казахстан нараства и в тази връзка възниква опасността от съкращаване на работни места", казва той.
Русия се страхува от реекспорт
Експертите изтъкват и още една причина за разногласията в Митническия съюз, свързана с опасенията на Русия от реекспорт на забранени стоки от територията на съюзническите държави. "Казахстан едва ли може да представлява сериозна опасност", казва Султан Акимбеков. Междувременно руският надзорен орган за селско стопанство "Росселхознадзор" разкри такива опити както от страна на Казахстан, така и от Беларус. На 18 август директорът на надзорния орган Сергей Данкверт заяви, че има доказателства за транзитни товарни превози през Казахстан до Русия. Той информира и за внос на европейски плодове и зеленчуци през Беларус. Сергей Данкверт заплаши Беларус със съкращаване на руските доставки, тъй като това нарушение не било единичен случай.
Владимир Артюгин смята, че товаропотокът от Европейския съюз през Беларус към Русия ще продължи както досега. "Вече е разработена нова логистична верига, така че руснаците не трябва да се чудят на ябълките с беларуски етикети", шегува се експертът. " Когато между партньорите съществува обща граница и митническа територия, възниква и желанието за заобикаляне на забраните", отбелязва руският икономист Александър Кнобел. "Русия ще постави сериозни въпроси на Беларус, ако тя злоупотребява с етикетирането и продължава да продава испански ябълки за беларуски", казва той.
Руският експерт подчертава, че липсата на единна търговска политика е основната причина за възникналата конфликтна ситуация между партньорите от Митническия съюз. "Ако Русия сама решава дали да наложи или разшири санкциите срещу трети държави и не отдаде част от суверенитета си на партньорите от Митническия съюз, то тя на практика се отказва от концептуалната идея на Съюза", казва Александър Кнобел. А това, подчертава той, връща съюзническите отношения на нивото от 2009 година и противоречи на смисъла на интеграцията, включително в рамките на Евразийския икономически съюз.