Северна Корея официално потвърди, че притежава атомно оръжие.

Новината от Пхенян удари с мощен дипломатически гръм, но ехото се оказа учудващо тихо. Странното е , че тъкмо САЩ - най-прекият противник на Северна Корея - реагираха подчертано въздържано. Говорител на президента Буш обяви само, че още преди доста време САЩ стигнали до извода, че Северна Корея притежава атомно оръжие. Външната министърка Кондолийза Райс предупреди Пхенян, че с разработката на атомни оръжия страната се изолирала още повече от световната общност, сякаш, че подобно нещо е изобщо възможно, като се знае, че Северна Кореа в момента е вероятно най- изолираната от света страна. Япония настоя, Северна Корея да се върне на масата на преговорите, Южна Корея изрази съжаление по повод направеното от Пхенян заявление.

Най-интересната реакция дойде от Китай - мълчание. Китай е единственият съюзник на Северна Корея и домакин на мултилатералните преговори, които Северна Корея сега бойкотира. Признанието на Пхенян поставя Пекин в тежко положение. Досега Китай винаги е настоявал за проявата на търпение по отношение на Северна Корея и е заявявал, че не знае, дали страната притежава атомни оръжия. Сега обаче Пхенян злепостави Пекин. Провалът на многостранните преговори означа за Китай сериозна загуба на имидж и унижение пред света. Пхенян рискува да загуби единствения си приятел. Независимо от всичко, не може да се очаква, че Китай ще гласува в Съвета за сигурност на ООН в подкрепа на санкции срещу Северна Корея.

Всичко зависи от това, дали Китай и САЩ възприемат декларацията на Северна Корея като блъф или я вземат действително на сериозно. Северна Корея има голям опит в ядреното изнудване и вече е изпробвала доста варианти на тази игра. Диктаторът Ким винаги досега е нанасял удар, когато се е оказвал под засилен натиск. Досега президентът Буш не се е впечатлявал прекалено много от тези игри. Грижата на Вашингтон изглежда е свързана не толкова с това, че Северна Корея притежава атомно оръжие, колкото с евентуалната възможност тя да продава ноу-хау за създаването на атомни бомби. Разпространението на атомни оръжия е истинската критична граница, която Пхенян не бива да прекрачка. Затова В САЩ бяха много обезпокоени, когато в Либия бяха намерени контейнери със следи от Уран-хексан-флуорид от Северна Корея - това е изходното вещество за обогатяването на урана. Китай изглежда също е шорикан, защото двама американски пратеници бяха допуснати да информират лично китайския президент Ху Цзинтао - с което им беше оказана твърде необичайна чест.

Американците залагат на това, че Китай ще успее да избие от главата на Пхенян идеите за подобни продажби. Онова, което прави впечатление обаче е липсата на самокритичност от страна на Вашингтон. Докато беше превземан Ирак и отправяни заплахи спрямо Иран, очевидно са били пропуснати някои важни неща - а именно това, че Северна Корея произвежда атомен материал и се превръща в атомна сила. Тактикатада се игнорират заплахите от Пхенян и да се очаква, че той отново ще се върне на масата на преговорите, не представлява политическа стратегия и не отговаря адекватно на предизвикателството. Пхенян може като нищо да преживее и следващите четири години от мандата на Буш, защото и занапред ще получава помощи от Пекин и Сеул. А в ръцете си Пхенян държи и други атомни козове - като например извършването на изпитания с ядрено оръжие.