Северна Корея ще става като Китай

Всеки четвърти севернокореец е застрашен от глад - общо 6 млн. души в цялата страна, по данни на ООН за 2011 година. Добавете към това слаборазвитата (или направо липсваща инфаструктура) и недостига на ток, и ще се получи онова тъмно петно на картата между Южна Корея и Китай - Северна Корея, една от най-бедните страни в света.

Най-неочаквано (дори и за най-големите оптимисти) ръководството в Пхенян изглежда е решило да направи нещо срещу мизерията в страната. Позовавайки се на анонимни източници, агенция Ройтерс информира, че в комунистическата държава започват дълбоки икономически реформи, каквито не е имало от десетилетия. Севернокорейското ръководство харесвало много китайския модел за развитие на земеделието и скоро щяло да го приложи у дома.

Мнозина наблюдатели са склонни да свържат въпросните реформи със свиканото извънредно второ годишно заседание на севернокорейския парламент, който обикновено заседава само веднъж в годината. Експертът по въпросите на Северна Корея Франк Рюдигер от университета във Виена не изключва възможността на това заседание да бъдат оповестени важни решения, включително промени в конституцията.

Или всичко е само пропаганда?

Много експерти обаче се съмняват, че Северна Корея е в състояние да извърши реални икономически реформи. "По улиците на севернокорейските градове и села се появяват все повече сергии, което държавната пропаганда тълкува като знак за повишеното благосъстояние на народа. Същевременно нито за момент не е спирала възхвалата на вожда Ким Чен-ун", казва Франк Рюдигер.

Пхенян внимателно следи развитието на най-близкия си съюзник - Китай. "Северна Корея вярва, че по примера на Китай може да има функционираща пазарна икономика, като същевременно запази диктатурата и монопола на комунистическата партия. Китайските икономически зони също са атрактивна перспектива за Северна Корея", твърди Франк Рюдигер.

Партията и военните не дават

Ако младият севернокорейски лидер Ким Чен-ун наистина е решил да проведе икономически реформи по китайски образец, той със сигурност ще трябва да се пребори със сериозен противник. Роланд Хийман от Института за демократични изследвания в Гьотинген смята, че елитите в партията и армията са против широкомащабна реформа. "В партийното и армейското ръководство има доста силни противници на форсираното сближаване с Китай", казва експертът.

Още преди 20 години севернокорейското ръководство възприе китайския модел на икономическо развитие, но отхвърли категорично всякаква промяна на политическото статукво. В крайна сметка не излезе нищо, казва в тази връзка Хийман. Според него са били осъществени само малки повърхностни "реформички". Хийман смята, че създаването на търговски зони и поддържането на индустриална зона с Южна Корея съвсем не означава, че е взето политическо решение за провеждането на същински реформи.

През 1994 година, когато диктаторът Ким Чен-ир пое властта от баща си Ким Ир-сен , отново имаше надежди за промяна. В очите на мнозина Ким Чен-ир изглеждаше като многообещаващ прагматичен лидер. "Някои дори го определяха като космополитен водач", припомня Роланд Хийман. Но жизненият стандарт на хората в Северна Корея не се е подобрил през последните десет години. Затова сега е много трудно да се прецени дали свиканото извънредно заседание на парламента в Пхенян ще даде тласък за започването на действителни реформи.

Автор: Я. Юн, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов