Седем български бунта

Вече очаквахме крайните действия на протестиращите миньори от “Горубсо Мадан”: блокиране на пътища и гражданско неподчинение, когато се стигна до решение по нелекия казус. Предприятието, понесло като камък на шията си милиарди дългове, сменя концесионера си след мъчителни преговори и работниците ще получат до дни своите възнаграждения.

В последните месеци станахме свидетели на няколко големи и различни по същността си протести: несъгласието на зърнопроизводителите с намалените им субсидии, стачката в БДЖ, шествията срещу проучванията за шистов газ и срещу подписването на АСТА. Организирането на групи във Фейсбук срещу високите цени на горивата също може да се впише в този “бунтовен” контекст.

Общественото напрежение около миньорската стачка в “Горубсо Мадан”, която заплашваше всеки миг да премине отвъд ръба на социалното отчаяние, ни напомни и за някогашния гневен подем на българските учители. Съществува и още една, скрита да я наречем, връзка: миньорите заплашиха, че ще спрат децата си от училище. С други думи, бедността води до екстремната “намеса” на последната останала в системата на стачкуващите ценност - образованието.

За стачките и светлото бъдеще

Според доц. Боян Знеполски от Катедрата по социология в Софийския университет, миньорската стачка е едновременно граждански и социален протест. Граждански, а не политически, защото е свързан с някакви искания и претенции на гражданите; социален, защото се отнася до трудовата сфера. Нарушени са трудовоправни взаимоотношения, тъй като работодателят не е спазил задълженията си към миньорите.

Разликата с учителската стачка е в това, че протестът на учителите беше "браншов" - стачкуваше целият сектор, а освен това тази стачка беше и борба за признание, претендираше, че за труда си учителите трябва да получават повече, че не са достатъчно ценени от обществото като цяло.

При миньорската стачка става дума за протест срещу концесионера, който не е спазил своите задължения. Така че разликата не е по линията гражданско-социално, а се корени по-скоро във въпроса дали става дума за претенции за неспазени трудовоправни ангажименти или за "борби за признание".

Борбата на миньорите и техните синдикални лидери бе съсредоточена в две основни посоки: получаване на възнагражденията за извършената работа от месец май м.г. досега и смяна на концесионера.

Мениджърите на предприятието, добре огладени, костюмирани и доказали управленската си несъстоятелност още със случая “Кремиковци”, изглежда не търсеха друга възможност за справяне с критичната ситуация, освен да прехвърлят проблема от “болната глава на здравата”. Измъкваха се с нелепи обяснения за процентно заплащане, ремонтирани луксозни общежития, предизвикано от миньорските действия недоверие в банките-кредитори. Един от тях дори обяви стачката за нелегитимна.

Легитимациите на гнева

Правото на стачка е гарантирано от конституцията - казва доц. Боян Знеполски. Така че стачката като публична проява по принцип е напълно легитимна, в смисъла на "легална". Легитимността тук се отнася по-скоро до това дали мотивите, основанията са обосновани, приемливи. В случая с миньорската стачка не виждам как да не са, защото става дума за труд, който не е заплатен. Става дума и за неспазени договорни отношения. Да оставим настрана това, че работниците не са получавали облекло, не са спазвани мерките за сигурност в мината и т.н.

В случая с учителската стачка нещата бяха по-сложи, защото стачката нямаше юридическо основание, а разчиташе по-скоро на някакви ценностни предпоставки - че трудът на учителите е важен за обществото, че този труд не е оценяван подобаващо, че заслужава по-високо възнаграждение.

Миньорската стачка, която надяваме се ще постигне по-трайни ефекти занапред, приключи не без намесата на правителството и министър-председателя. Лично Бойко Борисов “бабува” при промяната на концесионерите и дори провидя “светлото бъдеще” на предприятието и работниците. Въпросът е какво прави държавата в една по същество частна сделка: отвън и по настоятелното искане на миньорите изглежда министър-председателят проявява солидарност с безизходицата им на всички равнища. Отвътре, минава ни през ума, сигурно става дума и за някакъв премерен политически и икономически натиск върху старите и нови концесионери. Може би пък поради това умение на премиера да се движи по взаимоизгодния ръб между отвън и отвътре, рейтингът на Борисов си остава трайно висок.

Автор: М. Иванова, Редактор: Д. Попова-Витцел