Седем гениални композитори. Седем трагични съдби

Та-да-да-дааам. С малко повече въображение ще чуете най-прочутия цитат в световната музика: началото на Петата симфония от Бетовен. Наричат я „Съдбовната" и тъкмо съдбата е тазгодишната тема на Бетовеновия фестивал в Бон. Тук ще Ви разкажем за седмина велики музиканти и техните драматични съдби.

Лудвиг ван Бетовен: Съдбата чука на вратата, но той не може да я чуе

През 1808 г. прочутата Пета симфония на Бетовен има премиера, но авторът ѝ вече е почти оглушал. През 1814 композиторът окончателно изгубва слуха си. Години по-рано, когато оглушаването слага край на кариерата му като пианист, но опитите за лечение продължават, Бетовен пише в завещанието си: „Бях на крачка от това да туря край на живота си. Но то, то ме спаси – изкуството.“

Първите слушатели възприемат Петата симфония като мрачна и същевременно могъща откъм звук. В музикалната история тя влиза като „Съдбовната“. Твърди се, че за прочутите първи тактове на тази симфония Бетовен е казал на своя секретар Антон Шиндлер: „Така чука на вратата ми съдбата“. По същото време Бетовен композира още една от известните си симфонии – „Пасторалната“ (№ 6), която е съвсем различна от Петата и звучи радостно и свежо. И все пак, най-прочутата симфония на Бетовен си остава Деветата. По време на премиерата ѝ през 1824 година композиторът вече от десет година е напълно глух.

Волфганг Амадеус Моцарт: Вундеркиндът умира в бедност

Още 6-годишен, Моцарт не само свири виртуозно на пиано и хвърля във възторг благородниците, които го слушат, но и вече композира кратки пиеси. Когато е на 13, архиепископът на Залцбург го кани за концертмайстор в своя оркестър. Младият Моцарт обаче предпочита независимостта: скоро си подава оставката и заминава за Виена. Там семейният живот със съпругата му Констанце върви трудно, а парите никога не стигат.

Когато през 1788 г. композира предпоследната си симфония № 40, Моцарт вече е изпълнен с грижи за насъщния, а страда и от мания за преследване. Терзаели го „черни мисли“, оплаква се той пред приятели. Тази симфония в сол минор на места наистина звучи мрачно, другаде пък – весело, а през 19-ти век музикалният свят единодушно я обявява за „симфония на симфониите“. За любителите на класическата музика №40 и до днес си остава едно от най-любимите произведения.

Самият Моцарт не доживява това признание. Той умира през 1791 г. от някаква загадъчна треска – едва 35-годишен. Заболяването му и до днес тъне в мистерия.

Йоханес Брамс: "На мой приятел си жена"

Йоханес Брамс е безумно влюбен в 15 години по-възрастната Клара Шуман, съпругата на неговия приятел и покровител Роберт Шуман. Разкъсван между тази безнадеждна любов и лоялността си към Роберт, през 1855 г. той започва работа над своя клавирен квартет, опус 60. Квартетът започва с един музикален мотив, който напомня на въздишка – и слушателите се догаждат за страданията на композитора.

Брамс работи над този квартет повече от 20 години, отчасти измъчван дори от мисли за самоубийство. В последната част от квартета, която написва малко преди публикуването му през 1875 г., Брамс цитира и „съдбовния мотив“ от Петата симфония на Бетовен. В писмо до своя издател Фриц Зимрок композиторът пише: „На титулната страница можете дори да отпечатате един портрет! Човешка глава с насочен към нея пистолет. По този начин ще си създадете ясна представа за музиката. За целта ще Ви изпратя една своя фотография!“

Неговият приятел и покровител Роберт Шуман умира през 1856 година, но дори след смъртта му нещата между Йоханес Брамс и Клара Шуман не потръгват. И композиторът си остава ерген за цял живот.

Роберт Шуман: Когато разсъдъкът започне да се топи

При Брамс мислите за самоубийство си остават без последствия, но при неговия приятел, композитора и музикален критик Роберт Шуман те се превръщат в трагична действителност. Шуман страда от тежки депресии и през 1854 г. прави опит да се удави в Рейн, но добри хора навреме го спасяват. Композиторът вече е изпаднал в помрачение – и така прекарва последните две години от живота си. През тези години Шуман е настанен в една – както се е казвало тогава – „лудница" в днешен Бон, който по ирония на съдбата е родното място на Бетовен. По време на депресията си той пише и своето последно произведение – цигулковия си концерт в ре-минор.

И до днес се водят разгорещени дискусии дали този концерт е творба на луд или на гениален човек. На пръв поглед изглежда, че солото на цигулката не може да бъде изсвирено от жив човек. Клара Шуман и следващите поколения смятат концерта за „свидетелство за душевно разстройство" – и в продължение на 100 години не допускат той да бъде изпълняван. Забраната обаче е нарушена и цигулковият концерт на Шуман прозвучава през 1937 година в Берлин, като соловата партия е силно опростена от композитора Паул Хиндемит. Днес всички велики цигулари по света високо ценят произведението и го изпълняват в оригиналния му вид.

Франц Шуберт: Злощастният гений в сянката на Бетовен

През целия си кратък живот композиторът Франц Шуберт се мъчи да достигне своя кумир Лудвиг ван Бетовен, но в същото време и напразно се опитва да излезе от неговата сянка. За малкото години на този свят той успява да напише цели 21 клавирни сонати – с 11 по-малко от Бетовен. С последните си три сонати Франц Шуберт най-сетне съумява да се освободи от своя Бетовенов комплекс. По това време той вече си е създал име като композитор на песни с прочутия си цикъл „Зимен път", издателите откупуват ръкописите му, а той самият излиза на концертния подиум. Уви, към този момент младият гений вече от години страда от две тежки аномалии – боледува от сифилис и е жертва на алкохолизма. През 1823 година, вече в болницата, той пише: „Чувствам се като най-злощастния и страдащ човек на този свят". Композиторът умира едва на 31 години и оставя на поколенията 1000 произведения, част от които – истински шедьоври.

Оливие Месиен и неговите апокалиптични визии

Френският композитор Оливие Месиен се смята за предтеча на серийната атонална музика. По време на Втората световна война Месиен попада в германски плен. Комендантът на пленническия лагер обаче му разрешава да продължи композиторската си работа и дори му осигурява пиано. Именно в лагера Месиен написва ключовото си произведение „Квартет за края на времето“, пригоден към инструментите, с които разполагат други военнопленници – кларинет, цигулка, виолончело, плюс неговото пиано. Този шедьовър се ражда всред лагерните лишения, студ и глад, а в основата му са залегнали експресивните видения-предзнаменования от Апокалипсиса на Йоан. За пръв път квартетът е изпълнен на 15 януари 1941 г. в същия този лагер пред 5000 души публика. От един германски офицер, който тайно го снабдява с хляб, Месиен получава нотна хартия, моливи и гума. Самият Месиен признава, че вследствие на хроничния глад е получавал цветни видения: едно от тях е ангелът, провъзгласяващ края на времето, когото композиторът е видял облечен в мистичната светлина на дъгата .

През 1941 година Месиен успява да се върне в Париж, но войната е оставила дълбоки следи в музиката му. Произведенията на Месиен са белязани от усещането за страдание и на безотрадна сериозност, те често пъти свидетелстват за апокалиптичните визии на дълбоко религиозния композитор.

Дмитрий Шостакович и страхът от Сталин

Освен всичко друго, Дмитрий Шостакович пише и поръчкови произведения за режима на Сталин – например Химн за 10-годишнината от Октомврийската революция. Съветските власти не гледат с добро око на ранното му творчество. И макар че официално го реабилитират, Шостакович непрекъснато е в паника: „Очакването да бъда екзекутиран е едно от нещата, които ме изтезават цял живот, много страници от моята музика говорят именно за това", пише композиторът. Същото важи и за неговата 15-та и последна симфония, в която композиторът вплита музикални цитати от редица свои и чужди произведения. Произведението е нещо като равносметка за неспокойния живот на композитора, разкъсван между страховете си и лоялността към комунистическите властници. Неслучайно един московски вестник писа преди време: „Който иска да си представи живота в нашата страна между 1930 и 1970 година – нека да изслуша симфониите на Шостакович. Това е достатъчно". Шостакович, който е един от най-великите композитори на 20-ти век, умира през 1975 година от сърдечен инфаркт.

Композиторите, за които разказахме по-горе, са представени със своите „съдбовни произведения" на Бетовеновия фестивал между 31.08 и 23.09 тази година в Бон.