"Семейството" като таен октопод

Заглавието на тази книга може да ви накара да мислите за нова конспиративна теория. Джеф Шарлет обаче представя само факти. Неговите проучвания на американската религиозна субкултура го отвеждат преди няколко години до бивш манастир, разположен на крачки от сградата на Конгреса. Превърнат в луксозна резиденция, бившият манастир е обитаван от някои от най-влиятелните сенатори. Те се оказват членове на „Семейството”, или „Задругата”, която е собственик на струващата милиони резиденция и осигурява жилища за верните си хора срещу символичен наем. Шарлет успява да заживее в резиденцията, където събира материал за книгата си. В началото на тази година книгата стана един от бестселърите в САЩ.

Християнство за елита

Джеф Шарлет описва „Семейството” като християнска фундаменталистка група, чиято главна цел обаче няма нищо общо с пропагандирането на християнските идеи. „Семейството” е в политически план една от най-влиятелните американски организации. Тя не вярва в идеите за мир, любов, състрадание и помощ за бедните. Тя вярва във властта и могъществото на група „избрани”. Шарлет пише, че Семейството практикува „елитарен фундаментализъм”, а не някакъв плебейски телевизионен евангелизъм. Идеите тръгват от основателя на групата, каза Шарлет в интервю наскоро: „Основателят на групата Ейбрахам Верейди твърди, че Бог се появил пред него една нощ през април 1935 година и му казал: „Християнството се занимава с неправилните хора: с бедните, страдащите, обезправените. Аз искам да станеш мой мисионер и да представляваш хората с власт, тези на върха; те ще разпрострат моите благословии надолу.”

В същия дух членовете на групата и нейният мистериозен лидер Дъглас Коу са далеч от идеите на демокрацията. Ръководещи идеи за дейността на Семейството са капитализъм и власт, пише Шарлет. Те вярват, че елитът на обществото е избран по воля Божия и че Бог го използва за целите си. „Христовото царство не е демокрация”, вярват членовете на Семейството. „Ние може да избираме нашите лидери, но Христос избира своите.” „Кръстът не е хоризонтален, а вертикален - и показва посоката на властта.” Или с други думи: организацията се интересува само от хората с власт и влияние - както в САЩ, така и по света.

Безпрецедентно влияние

В организацията членуват влиятелни сенатори и конгресмени, бивши и настоящи висши служители в администрацията на САЩ, асове на петролната и на авио индустрията, висши бизнесмени, глави на религиозни и хуманитарни организации, президенти, дипломати, многобройни бивши и настоящи диктатори по света. Връзките на организацията се простират до най-висшите нива на американското правителство и в критично важни агенции като ЦРУ, а влиянието й се разпростира почти навсякъде по света. Според бившия специален помощник на президента Джордж Буш, Дейвид Куо, „влиянието на Семейството в правителства навсякъде по света е невъзможно да бъде надценено, нито пък е възможно да се разберат мащабите му.”

Никой не знае колко голяма е неговата членска маса, пише Джеф Шарлет в книгата си. Според единственото съществуващо изчисление в Задругата членуват около 20 хиляди души само в САЩ - всички те са хора от елита. В политическите и бизнес кръгове по света организацията има над 350 членове и „близки приятели”, както и клонове в някои европейски държави: например Германия и Великобритания, където има групи, практикуващи типичните за Семейството молитвени закуски.

Невидима организация

Въпреки видните си членове и въпреки факта, че съществува от 1935 година, Семейството е опазило в тайна своите дейности и убеждения. То пази в строга тайна имената на членовете си. Много членове на групата публично отричат, че Семейството изобщо съществува. Задругата е нещо като невидима организация. Джеф Шарлет цитира Дъглас Коу, който от 1969 година е лидер на групата: „Колкото по-невидима е една организация, толкова повече власт има тя”.

Една от формите, под които групата оперира, са т. нар. молитвени закуски. Тези закуски се провеждат на много места в САЩ, като най-голямото такова събитие е националната молитвена закуска, която е спонсорирана от Семейството. Само преди седмица във Вашингтон се състоя 58-та национална молитвена закуска. За събитието се събират над 3 000 души от цял свят, сред тях държавни глави, министри, религиозни лидери. В миналото главен гост е била, например, Майка Тереза. През последните десетина години в събитието винаги е участвала делегация от България, включваща висши политици, местни обществени и религиозни лидери. От 1953 година досега всеки американски президент е присъствал на събитието заедно с най-висшите представители на държавната власт - това илюстрира мащабите на влиянието на Семейството.

Семейството, Обама, Клинтън и Маккейн

Постоянно присъствие през всички тези години е Дъглас Коу, който сега е на 79 години, и който се смята за един от най-важните религиозни лидери в САЩ, въпреки че никога не е бил ръкополаган за свещеник. Коу е човекът зад провежданите всяка седмица молитвени закуски в Сената, в Пентагона и къде ли още не из Вашингтон - Коу присъства на много от тях, а участници казват, че на такива молитви са били също Джон Маккейн, Барак Обама и Хилари Клинтън. Клинтън има най-дълга история с Коу, датираща още от времето, когато тя беше първа дама на САЩ. Клинтън споменава Коу в автобиографията си, където го описва като „изпълнен с истинска любов духовен наставник на много хора”. По време на годините й в Белия дом Коу е бил „извор на сила и приятелство”, казва Клинтън.

Хитлер, Сталин и Мао - избрани от Бога лидери

Убежденията на Семейството са крайно консервативни. Те са против абортите, против хомосексуалните и пропагандират „библейски капитализъм” - свободен пазар без регулации, „ръководен свише”, с акцент върху защитата на интересите на елита. Целта, според Шарлет, е „невидима световна организация, предвождана от Христос”. „Ние искаме да видим лидери, водени от Бог”, се казва в поверителен документ, цитиран в книгата. „Искаме да видим лидери от всички слоеве на обществото, ръководени от Светия Дух.”

Въпреки тези позовавания на християнството, идеологическата платформа на Семейството няма много общо с познатите ни християнски идеи. Основно убеждение на групата е, че повечето от нас четат неправилно Новия завет; главното послание на Исус не е за любовта, състраданието, справедливостта и опрощението, а за властта. „Те мислят, че Христос е имал едно послание за вътрешния си кръг и съвсем друго послание за всички нас от „външния кръг” - на нас Христос е разказвал приказчици, защото не сме в състояние да понесем истината”, казва Шарлет. Според лидера на групата Дъглас Коу само трима души през 20-ти век са разбрали правилно посланието на Исус: Хитлер, Сталин и Мао. Независимо от техните дела, те знаят какво е да имаш власт и да си могъщ, казва Коу. Не е важно дали си „добър” или „лош”, а дали си „избран”: „когато си избран, правилата за обикновените хора не важат”.

Коу и членовете на „Ядрото” - най-вътрешния кръг на Семейството, забулен в още по-непроницаема тайнственост, изповядват, според Шарлет, почти ницшеански идеи: те вярват, пише той, в създаването на политическия Свръхчовек, който е над обикновения морал. Секс скандалите, в които бяха замесени няколко видни членове на Семейството, показаха тъкмо това: губернаторът на Южна Каролина Марк Санфорд, например, отказа да подаде оставка, защото постъпките му нямали значение - той бил „избран” да управлява.

Политически интервенции

В конкретен план Семейството прави всичко възможно, за да прокарва своите религиозно-политически идеи. Сред по-новите примери: негови членове от Сената внесоха поправка към проектозакона за здравното осигуряване, която прави невъзможно покриването на аборт от медицинската застраховка.

Семейството действа не само в САЩ. Намесата се простира във всички точки на света, твърди Шарлет. Най-новата интервенция, която доби широка известност, е проектозаконът в Уганда, който не само забранява хомосексуализма, но предвижда затвор и дори смъртно наказание за „прегрешилите”. Семейството прокарва този проектозакон чрез своя член парламентариста Дейвид Бахати и чрез „близкия си приятел” президента на Уганда Мусевени. Според книгата на Шарлет Семейството е „привлякло” Мусевени още през 1986 година, когато го е обявило за „ключова фигура в Африка”. Мусевени не само подкрепя проектозакона против хомосексуалността, казва Шарлет, но смята и следното: „Този закон е необходим, защото европейците вербуват хомосексуални в Уганда. Европейците нахлуват и се опитват да направят нашите хора хомосексуални!” Дейвид Бахати, който е внесъл за разглеждане проектозакона против хомосексуалността, е член на „Ядрото” на Семейството и организира редовни молитвени закуски в Уганда.

Всичко това са обаче само дребни примери за влиянието на Семейството. Международната експанзионистка идеология на групата, пише Шарлет, се осъществява чрез мрежа от членове и „близки приятели”, повечето от които са главорези, превратаджии и диктатори. Сред тях са фигурирали Сухарто в Индонезия, Хайле Селасие в Етиопия, Фердинанд Маркос във Филипините, генерали и министри на отбраната от Източна Европа, кралят на Йордания Абдула, а сенатори от групата са били инициатори на интервенции в Албания и Грузия.

Управлява ли Семейството света?

Едва ли, а и книгата на Джеф Шарлет не дава отговор на този въпрос, нито пък твърди нещо подобно. Но няма съмнение, че тази книга описва една от най-могъщите групировки на християнската десница. Групировка, която е с почти фашистки убеждения (по думите на Шарлет) и с амбиции за контрол върху световната политика. Не случайно първото напътствие, което получават новите членове на Семейството, гласи: „Вие сте тук, за да се научите как да управлявате света”.