terror sicherheit kontrollen
27 декември 2009
Един 23-годишен студент се качва на самолет на КЛМ в нигерийския град Лагос, внасяйки съвсем безпроблемно експлозив с голяма разрушителна сила. Това не е толкова чудно, тъй като контролните мерки на африканските летища са доста хлабави.
Как е възможно всичко това?
Американските и европейските въздушни компании знаят това и поради тази причина често поставят и свои хора на изходните портали на африканските летища. Но сегашният случай с кандидат-атентатора Фарук Абдулмуталаб показва, че и тези допълнителни мерки не винаги вършат работа. И то не само в Африка, но и в Америка и Европа. Абдулмуталаб сменя необезпокояван самолета в Амстердам, прекачва се от КЛМ на Делта-Еърлайнс и поема курс към Детройт. Никой не го спира, никой не го проверява както трябва.
Явно компютрите на тайните служби и службите по сигурността все още не са безупречно взаимосвързани. Иначе върху компютърните екрани на холандските митничари щеше да светне знакът внимание. Защото нигерийският студент е бил картотекиран вече от американските служби като потенциален терорист; макар и името му да не е фигурирало в прословутия американски черен списък, който не допуска заподозрените в тероризъм да се качват на американски самолети.
Липса на политическа смелост
Актуалният инцидент показва за сетен път, че различните служби за сигурност по света работят всяка за себе си. Затова нигериецът е могъл да си седи най-спокойно в пълния с близо 300 пасажери самолет. Неговият случай показва, че цялата техника по сигурността на летищата не върши работа, когато става дума за експлозивен прах и течности, плътно залепени към тялото. Металният детектор мълчи, защото тук няма нищо метално.
Само че евентуална пълна телесна проверка би парализирала въздушния трафик. Освен ако на служителите по сигурността бъде позволено да действат така, както биха искали, а именно: вместо да контролират всички пътници по малко, да се концентрират върху онези от тях, чийто произход и страната от която идват налагат по-интензивна проверка. Само че това изисква политическа смелост, каквато липсва в САЩ и Европа.