Синдромът Тръмп и германците

Феноменът Тръмп ще занимава общественото мнение още известно време - не само в Америка. Причините са същите, поради които в Европа популистите никнат като гъби след дъжд - не само в дясното, но и в лявото политическо пространство. Берлускони, например, беше един ранен европейски Тръмп, който обаче не демонстрираше така ярко капиталистическата си закваска. Бърни Сандерс пък е един истински анти-Тръмп - един вид Варуфакис в американската предизборна борба. Обединяващо за всички тях е онова, което и в Германия стои зад възхода на партията "Алтернатива за Германия": те говорят от името на потиснатите, но не на пролетариата, а от името на хората, които се чувстват предадени и продадени от елита, чувстват се останали т.е. без политическо представителство.

На политиците, срещу които са насочени тези настроения, не им е никак лесно: почти ежедневно им се налага да се борят с реалната действителност, опитвайки се да опровергаят предубеждението, че самите те живеят в някаква друга действителност. А тя е прекалено сложна, изисква компетентност, прави бързите решения невъзможни, изисква компромиси. Налага да се пипа с меки кадифени ръкавици, а не да се пуска в действие стенобойната машина, както прави един Тръмп. В същото време те са част от един държавен апарат и официални представители на институции, които са далеч от делника на обикновения човек. Затова обикновеният човек лесно се поддава на внушения и е склонен да възприемат политиците и официалните институции като представители на някаква привилегирована "каста".

Има и друга причина, поради която на утвърдените политици им е трудно в тази обстановка. Всеки от тях се докосва до тази действителност и би могъл да разказва дълго за нея, защото има опит от личните си срещи с избиратели, от дискусиите и форумите, знае настроенията на обикновените хора от различни места и различни социални слоеве. Само че политиците не могат да превърнат това в обществена тема на дискусия: много от тях усещат, че има разминаване между собственото им възприятие за реалността и онова, което тя "наистина" е. Освен това те се опасяват, че могат да бъдат атакувани и разкъсани на парчета, ако си позволят да се държат като популистите, а именно да свирят по свирката на народа, което вместо мъдро поведение и коректно отношение обикновено ражда брак, невежество и отрицание.

Синхронизация с фатални последици

Така политиците започват постепенно да синхронизират поведението си с това на по-многобройната част от своите избиратели. Близо половината от участниците в допитване на социологическия институт в Алеснсбах признават, че предпочитат да премълчат мнението си по даден въпрос, защото се страхуват да не бъдат "разпънати на кръст" от общественото мнение. И този род политици стават все повече. Това показва колко много могат да се разминават начините, по които се възприемат публичната реалност и делничната реалност. Това може да има фатални последици за институциите и най-вече за политическите представители на народа. Особено пък по такива важни теми като бежанската криза, по които между представените в парламента партии няма големи различия.

И докато утвърдените политици се опитват да търсят различни формули, които им дават допълнителна сигурност, хора като Доналд Тръмп играят вабанк и залагат всичко на риска. За да разпространява фанфарните си послания той се възползва от "социалните" медии, където всеки може да каже и напише това, което мисли - независимо колко грешно или вярно, безмислено, позорящо или обидно е то. И в Германия сега партия "Алтернатива за Германия" прави истински фурор, защото хората вярват, че тя казва това, което си мислят и те. Именно хора като Тръмп са взели инициативата в свои ръце и са решени да натрият носовете на "онези там горе" във Вашингтон, Берлин или Брюксел.

Изборите за Ландтаг в три германски провинции на 13 март показаха същата поляризация като тази, която виждаме сега в кампанията за първичните избори в САЩ. Буквално за една нощ старите политически лагери се превърнаха в един общ лагер с общ противник - този на хората, които презират политиката и политиците, но сами искат да правят политика от това. Накратко: политици срещу антиполитици; черни, червени, жълти и зелени срещу "Алтернатива за Германия".

Въможно е един ден "Алтернатива"-та да изчезне от политическия живот на Германия. Но може би чак когато тя вече ще е престанала да бъде алтернатива. И кампанията за американските президентски избори може да окаже влияние върху това колко бързо - или колко бавно - ще настъпи този момент в Германия.

Яспер фон Алтенбокум, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main