Сирийците и богатите им братя от Залива
14 септември 2015
Разбира се, че богатите държави от Персийския залив биха могли да оказват по-голяма помощ на сирийските бежанци. Не е вярно обаче твърдението, което напоследък се чува отвсякъде - че арабите от Залива не правели нищо. През първите месеци от гражданската война в Сирия, започнала преди четири години, те приеха много сирийци. От Рияд твърдят, че само Саудитска Арабия е отворила границите си за 500 000 души.
Пари - да, но не и убежище
Забележителна е и щедростта на тези държави: частни лица, фирми и правителства от региона са дарили през последните години милиарди евро за сирийските бежанци. Обединените арабски емирства изградиха в Йордания образцов бежански лагер. Катар и Саудитска Арабия помагат за подслоняването на бежанците в Ливан, а монархът на Кувейт дори получи от ООН почетното звание „Емир на хуманитарната помощ”.
Само че днес, в петата година от началото на сирийската гражданска война, реалността е съвсем различна: сирийските бежанци вече не желаят да стоят по границите на своята родина в очакване на по-добри времена. Стотици хиляди се отправиха към Европа, защото държавите от Залива затвориха границите си за бежанци от Сирия - не на последно място от страх, че сред бежанците може да има и терористи.
И още нещо: държавите от Залива на практика нямат никакъв опит с бежанци. Всички чужденци в Абу Даби или Дубай са гастарбайтери. И макар броят им междувременно да надвишава числеността на местното население, арабите от Залива не изпитват особени притеснения, защото знаят, че един ден тези чужденци ще се върнат в родните си страни. В случая със сирийските бежанци обаче става дума за хора, които искат да останат може би завинаги, а и пристигат без покана или трудов договор. В монархиите от Персийския залив не са подготвени за подобен сценарий - още повече, когато става дума за стотици хиляди такива преселници.
Какво стана с прословутата арабска солидарност?
Казано другояче: прословутата арабска солидарност, за която се говори на всяка среща на върха на Арабската общност, не е нищо повече от празна дума. Войната в Сирия изправя арабите от Залива пред нови предизвикателства и изисква от тях радикално преосмисляне - най-вече по отношение на имиграционната политика. Въпросните страни биха могли да сторят повече за бежанците - това е пределно ясно. Но нерешителността им не бива да учудва никого в Европа. Защото тяхната безпомощност почти не се различава от нашата.