Коментар от Александър Кудашев:
В Сирия продължават да вилнеят войната и смъртта. Война, която сякаш никога няма да се обезкърви - дори след петгодишни сражения. Война, която се води с невъобразима жестокост - най-вече за сметка на населението, което воюващите отдавна са взели за заложник.
В началото на седмицата САЩ формално отмениха всякакви надежди, че войната може да се прекрати в резултат от преговори между Москва и Вашингтон - и прекъснаха разговорите. В отговор Русия се отказа от споразумението със САЩ за унищожаването на плутоний, предназначен за военни цели. Естествено, господата Кери и Лавров продължават да приказват, че са готови на всичко в името на мира, те дори разговарят по телефона, но политически пробив така не се постига.
Никаква надежда
Провалът на разговорите - човек дори не знае дали може да ги нарече „преговори” - можеше да се предвиди. Защото истински преговори се водят с идеята, че интересите на отсрещната страна са валидни, че трябва да се имат предвид и да се съпоставят със собствените, за да се види накрая какъв компромис е възможен.
Как обаче изглеждат разговорите за Сирия? Руснаците имат един главен интерес: те искат да закрепят Асад на власт и покрай това отново да влязат в ролята на глобален играч и сериозен фактор в Близкия изток. За тази цел Москва е готова да използва всички възможни средства, а най-вече - военните. Самият Асад, естествено, също иска да остане на власт и не се интересува от никакви компромиси, защото всеки компромис означава неговата незабавна политическа смърт. Турция пък не желае възникването на кюрдска държава. Иран на свой ред иска да подсили шиитската власт, докато Саудитска Арабия се опитва да попречи тъкмо на това. А всички заедно се борят срещу така наречената „Ислямска държава”, но само когато им е изгодно.
Къде е Западът в цялата схема? И най-вече САЩ? Да, западните сили имат интерес да прекратят войната. Най-вече от морални съображения те искат да се сложи край на касапницата, на жестокостите, на въздушните удари. Но каква е политическата им цел? Сирия в старите ѝ граници? Със или без Асад? Кюрдска държава - да или не? Да се преговаря ли изобщо с Иран? Да се признае ли на Техеран - пък било то и с половин уста - ролята на геополитически фактор в региона? Това обаче би означавало да се изолира Саудитска Арабия, досегашният западен партньор, който в същото време е и духовно лоно на салафизма. Но ако се стигне до този сценарий - какви ще са икономическите и политически последици? А може би точно обратното - да се укрепи властта на монарха в Рияд? Американският Конгрес току-що пренебрегна ветото на Обама и допусна исковете срещу Саудитска Арабия, които внасят близките на загиналите в атентатите от 11 септември, а това показва, че Рияд вече не може да смята Вашингтон за толкова сигурен партньор. В този случай моралът надделява над държавническия интерес. Така под черта остава един-единствен, половинчат общ интерес: борбата срещу т.нар. „Ислямска държава”.
Към това се добавя и фактът, че Обама е в края на своя мандат и вече е на практика недееспособен. Ясно се вижда също така, че той отчасти успя да извади САЩ от ролята им на световен жандарм. Обама не желае страната му да се намесва с военна сила, дори когато това изглежда стратегически правилно. Той почти незабелязано наложи в САЩ една политика на външната сдържаност. И тъкмо в този вакуум нахлуха руснаците, на които Обама презрително и погрешно се подиграваше, наричайки ги „регионална сила”. С твърдата решителност на Путин Русия започна да си възвръща влиянието на световната политическа сцена. И е готова да продължи този курс с всички възможни средства. Докато Вашингтон още не е теглил „червената черта”, отвъд която да започне възпирането.
Близкоизточна Чечения? Близкоизточен Афганистан?
Премерването на силите ще започне едва след избора на нов президент на САЩ. Дотогава обаче Путин ще твори свършени факти в Сирия. Но в Москва навярно ще трябва да си припомнят за Афганистан, където в началото СССР постигна политически и военни успехи, а десет години по-късно беше принуден да се изтегли - изтощен и победен. С други думи: какво ще стане в Сирия, ако руснаците и Асад постигнат военен успех? Близкоизточна Чечения, в която цари гробищен покой? Или близкоизточен Афганистан, който затъва във всекидневен терор? Западът би могъл да подхване политика на възпирането, но към момента няма абсолютно никакви признаци за подобни намерения. Така че му остава едно: безпомощно да наблюдава кръвопролитията и смъртта в Сирия. А това е ужасно. И напълно нетърпимо от морална гледна точка.