Следите от миналото на Латвия

Родион Родионов и Марис Рудзитис не се разделят с фотоапаратите си, когато обикалят страната надлъж и шир. Те кръстосват села и градове, хълмове и долини с надеждата да открият следи от времето на съветското военно присъствие в Латвия. Двайсет години след изтеглянето на руските войски двамата младежи се опитват да разберат, как е изглеждал животът в някогашните забранени военни селища на територията на днешна Латвия.

"Опитваме се да съхраним историята за следващите поколения. За съжаление има хора, които се опитват да изкарват пари от цветните метали в някогашните военни бази и ги плячкосват и рушат", казва Родион. А Марис допълва: "Днес в Латвия няма забранени градове. Но навремето нещата са били доста по-различни. Достъпът до тези места е бил ограничен - допускани са били само хората, притежаващи специални разрешителни. Подобни неща не бива да потъват в забрава, затова правим нашите снимки".

Бившата руска военна база в гористите местности край град Скрунда отдавна е оставена на произвола на съдбата. Асфалтираните пътища, водещи към забранения град, са разбити, някогашните градини са обрасли с бурени, а пететажните тухлени блокчета за семействата на военните са разграбени и разрушени. В сградата на бившето училище все още висят напукани и избелели от времето монументални платна, изобразяващи успехи на Червената армия или "вожда и учителя" Ленин. Те напомнят и за това, в какъв дух са били възпитавани децата на руските военни. В Скрунда навремето са били настанени над 5 хиляди руски войници и техните семейства. Тук е била основната радарна станция, осигуряваща охраната на северозападния фланг от въздушното пространство на Варшавския договор.

Спорното минало

Родион и Марис заедно търсят свидетелствата, свързани с близкото минало на Латвия, но в политическо отношение оценките им за това минало не съвпадат. "Русия навремето е окупирала Латвия така, както постъпва в момента с Украйна", казва Марис. С една съществена разлика: че Съветският съюз поне е гарантирал сигурността на малката балтийска страна. Тоест окупацията на Латвия е имала и добра, и лоша страна. Родион обаче не е склонен да нарича това окупация. Но е съгласен, че тази част от историята на страната трябва да бъде съхранена за идните поколения.

Не всички обаче споделят това мнение. Бившият тракторист Интс Фолкманис отдавна е противник на съветската военна окупация, причинила на Латвия толкова много беди. Затова той активно се застъпва за разрушаването на бившата радарна станция. Още повече, че според мнозина съоръжението продължавало да излъчва силни електромагнитни вълни, вредни за хората. "За Русия радарът е бил средство за защита на държавните ѝ граници. Но откъде накъде Латвия да е длъжна и днес да приема на своя територия подобно съоръжение? Затова радарната станция трябва да изчезне", казва Фолкманис.

Фотографът Родион Родионов категорично не е съгласен с това: "Русия няма да окупира Латвия, това са празни приказки. Нито пък ние ще станем латвийски руснаци, които ще приветстват завръщането на руската армия. Русия си има други проблеми и не й е до това да се занимава с нас. Аз искам да си живея тук, а не да ставам част от Русия", казва Родион.

Той и Марис продължават търсенето на следи от някогашното съветско военно присъствие в Латвия. Къде точно - те не желаят да издадат, за да не помагат на крадците, които плячкосват и последните остатъци от това минало.