"Случаят Батак" влезе и в "Шпигел"

Това е поредното германско издание, което обръща внимание на провалената научната конференция за Батак.Тя трябваше да се проведе в България и беше организирана от двама учени от Берлинския свободен университет.

„Шпигел” се спира най-вече на ролята, която изиграха българските вестници „24 часа” и „Труд” за провала на научната конференция и нажежаването на атмосферата в публичното пространство. В статията се повтаря непрекъснато, че двата вестника са собственост на германски медиен концерн ВАЦ. След като представят целта на конференцията и подчертават, че тя никога не е искала да отрече Баташкото клане, авторите на статията в „Шпигел” описват последвалите „протестни крясъци” и заплахи по адрес на една от организаторките – българката Мартина Балева, както и даваната за нейния адрес награда от страна на дяснорадикалната партия „Атака”. В статията четем:

„Върхът на копието са двата булевардни вестника на концерна ВАЦ. ”

„На 25-ти април, например, „Труд” изкряска със заглавие „Гавра с костите на Батак”, така сякаш диви осквернители на гробове са разграбили скелетите на жертвите и са ги обезчестили. Към това заглавие беше поместена снимка на човешки кости в близък план. В „24 часа” директорът на националния исторически музей Божидар Димитров заплаши Балева и нейния берлински партньор в проекта с това, че ще ги съди за „ отричане на Холокоста” и твърдеше , че Балева се е продала на турците. В статията не става и дума за това, че двамата учени, не са отричали никога клането в Батак.

В София медийният концерн ВАЦ обитава монументална сграда с внушителни колони пред фасадата, в която навремето е бил издаван вестник „Работническо дело”. Сега обаче тук думата има Аксел Шиндлер, който е шеф на медийната група ВАЦ за България. Офисът на 39-годишният Шиндлер е светъл и модерен. По стените висят огромни карти. Всяка сутрин динамичният Шиндлер, който е родом от областта Пфалц и от месеци учи прилежно български, чете вътрешния преглед на печата.

„Аз самият не разбирам много от това, което пише във вестниците”, казва той.

„Как обаче се осъществява контрола върху това, което се изписва в неговите вестници и онова, което щеше да е по-добре да не се появява в тях? Шиндлер маха с ръка: контрол няма. Най-важният принцип на ВАЦ, казва той, е ясното разграничение между издателство и редакция. Изключение се прави само по отношение на човешките права. „В този смисъл , аз съм пазител на ценностите на концерна ВАЦ”, казва Шиндлер пред „Шпигел”, което кара авторите на статията да обобщят:

„Никой във ВАЦ обаче не е забелязал, че в случаи, като например този с Балева, на националистически ориентирани редакции, в които работят много хора, научели занаята си по комунистическо време, им се дава право да се вихрят свободно и то така, че човешките права се пренебрегват напълно. Шиндлер, който идва в България три седмици преди вестниците на издателството му да измислят случая „Батак”, поглежда почти смутено компроментиращите заглавия и признава: „За това чувам за първи път”.

Авторите на статията в „Шпигел” описва и срещата си с главния редактор на „Труд”, който носи златна верижка на шията си, пуши пура и заявява, че за съдържанието на вестника, думата има само той и никой друг. А що се отнася до Батак, Тошо Тошев обобщава: „Ние показваме това, което хората мислят. Не искам да изгубя аудиторията си”.

„Шпигел” цитира и анализ от вестник „Дневник”, в който случая „Батак”е наречен „зловеща гротеска”.

Статията завършва с позиция на Бодо Хомбах , който казва по отношение на кампанията на неговите вестници срещу Мартина Балева следното:

„Ние стигнахме до извода, че това не беше наред и ще си извадим нужните поуки”.

Първата е, назначаването на генералния секретар на международния журналистически съюз Aidan White, за съветник на концерна ВАЦ в България”, пише в края на статията списание „Шпигел”.