Случаят "Гебрев": ако и сега България си замълчи

Коментар от Петър Чолаков:

Прокуратурата изведнъж смени радикално версията си по случая с отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. След като в продължение на години органите конфузно мълчаха за опитите за убийство на бизнесмена (според потърпевшия, става дума поне за два опита за покушение), през 2019 бившият главен прокурор Сотир Цацаров заяви, че Гебрев, синът му и производственият директор на „Емко” са станали жертва на „инсектицид”, попаднал вероятно върху руколата в салатата, която тримата консумирали. Допускаше се дори, че отравянето може да е станало случайно.

Факти и хипотези

Новата версия, в която вместо за „инсектицид” се говори за „Новичок”, е изключително значима. Защото може да се окаже, че това е първият случай, в който на територията на натовска държава вероятно е използвано руско бойно невропаралитично вещество. (Случаят „Гебрев" е от 2015 година и поради това предхожда хронологически аферата „Скрипал”.) Изглежда, че и зад двете престъпления стои руската секретна част 29155, занимаваща се с „мокри поръчки”. Установено е, че поне един от замесените в покушението срещу семейство Скрипал - Сергей Федотов - е пристигнал в България непосредствено преди покушението срещу оръжейния търговец. По случая „Гебрев” прокуратурата е повдигнала обвинения на трима руски граждани, чиито имена обаче не се споменават.

Има различни хипотези за това с какво собственикът на „Емко” е предизвикал гнева на Русия: може би заради оръжейни доставки за Украйна или пък за сирийските бунтовници. Сигурно е обаче, че през 2012 година името на Гебрев влиза в „черния списък” на Руската федерация, защото изнасял оръжие за Грузия и други размирни региони.

Според журналиста от „Ню Йорк Таймс" Майкъл Шуърц, случаят „Гебрев” е „розетският камък”, помогнал на натовските оперативни работници да разкрият секретната част 29155. Затова да попитаме: разговаряли ли са българските служби с партньорите в НАТО още през 2015 година за този случай? Изразили ли са опасения, че ГРУ е замесено? Защото ако са си замълчали, те волно или неволно са станали съучастници, погребвайки въпросния „розетски камък”, а убийците от 29155 са могли още 4-5 години да действат необезпокоявани.

Дори да допуснем, че нашите партньори са били уведомени, няма как да не останем с впечатлението, че българската държава очевидно всячески се е стремяла случаят „Гебрев” да не доведе до обтягане на отношенията с Русия. Едва през есента на 2019 страната ни практически изгони първия секретар на руското посолство (но отказа да предприеме подобни стъпки в аферата „Скрипал”) и наивно нарочи за основен проводник на руските интереси лидера на „Русофили” Николай Малинов. В същото време България продължава да бъде активно ангажирана с реализацията на руски енергийни проекти („Турски поток”, възраждането на „Белене”).

Но как е възможно да правиш сделки, докато бизнес партньорът ти не само непрекъснато и дръзко те провокира, а и върлува в собствения ти двор, пръскайки с отрова?

Какво ще последва?

Що се отнася до причините за обрата в тезите на прокуратурата - най-вероятно българското правителство и службите на страната са били „дисциплинирани” от партньорите ни в НАТО. Какъв обаче ще бъде ефектът от новите разкрития върху отношенията София-Москва? Опитите за убийство на български граждани, извършени на българска територия и при това с бойно вещество, което създава реален риск за живота не само на „мишените”, налагат незабавни и твърди ответни действия по дипломатически път. Съгласно чл. 9 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения (1961 г.), България може да обяви посланика на Русия за persona non grata. В чл. 9 се пояснява, че това може да бъде направено „по всяко време”, дори без да се посочват конкретните мотиви. А в случая те са повече от очевидни. Логично е да се мисли и за прекратяване на всички съвместни бизнес проекти.

Според бившия руски премиер Дмитрий Медведев, 300 хиляди руснаци имат имоти по българското Черноморие, а по данни на Евростат руснаците са най-многобройната група чужденци, пребиваващи в България - 22 хиляди през 2018 година. Дали обаче организирането на покушения е най-добрият начин да се грижиш за интересите на своите граждани в чуждата държава?

Странен е и призивът на говорителката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова България и Русия да си сътрудничат в разследването на случая „Гебрев”. Откога основният заподозрян участва в разследването?

Едно е ясно: закъснелите разкрития по казуса „Гебрев” са повратна точка в отношенията между България и Русия. Но не е изключено, разбира се, българските политици по навик да се престорят, че нищо особено не се е случило, заравяйки и този път главите си в пясъка.