Смесените бракове в Босна/Херцеговина вече са рядкост

Сараево е град, който документира хилядолетното съжителство на различни религии. Междувременно обаче в него живят далеч повече мюсюлмани, отколкото християни. Сафие Шехович е гражданско лице, извършващо бракосъчетанията в старото кметство на Сараево. Освен по време на Рамадана, сватбите тук са многобройни. Тя казва:

“ Структурата на населението се промени. Поради това вече се сключват далеч по-малко смесени бракове отколкото преди. През миналата година са се бракосъчетали общо 296 двойки. Доколкото си спомням, само 4 или пет бяха между представители на различните етноси.”

Преди войната близо 30 % от семействата бяха смесени – т.е. сърбо-хърватски, хърватско-мюсюлманси или сръбско-мюсюлмански. Това вече не е така. Според данни на ООН, 60% от жителите на Б/Х днес са против смесените бракове. Що се отнася до религиозността на местните хора, мюсюлманинът Недим казва следното:

“ Сега има повече хора, които упражняват религията си. Преди войната хората знаеха малко за исляма, а днес нещата вече са други. Те практикуват религиозните си обичаи. Всичко това стана поради войната. Войната изкара наяве желанието на всяка етническа група да налага религията си на останалите. Едното води до другото и всички го правят.”

Подобна силна ориентация към исляма се наблюдава критично от част от босненците. Недим е един от тях. Според него новата тенденция не спада към босненските традиции. Също както и финансирането на строежа на джамии с пари от Саудитска Арабия. Недим, който смята да жени за приятелката си сръбкиня, гледа на въпросите за имената на децата, празнуването на религиозните празници и обичаи доста прагматично :

“Още не сме избрали имена за децата, то те със сигурност няма да са религиозни, а по-скоро неутрални или международни. – казва той. А приятелката му Елена добавя:

Мисля, че децата би трябвало да опознаят религиите от социалната им страна, те трябва да познават реалностите, но не и да са религиозни. Ще празнуваме заедно Байрям и Коледа, винаги когато има да се празнува нещо, ще сме заедно – добавя Недим.

Тези схващания далеч не се споделят обаче от болшинството босненци. Една трета от босненското население дори не желае да има за съседи хора с различен етническо-религиозен произход. Все пак Елена е оптимистка:

“Мога да разбера, защо хората станаха твърде предпазливи след войната и повече не искат да сключват смесени бракове. Те просто не искат да си усложняват ненужно живота. Въпреки това обаче вярвам, че все още има хора, които вярват в побеждаващата сила на любовта.”