Сметките на Асад излизат?
22 август 2017В неделя сирийският президент Башар Асад държа реч през десетки чужди дипломати. И демонстрира високо самочувствие. Едно от посланията му беше, че Сирия няма да си сътрудничи с държави, които поддържат тероризма. То бе адресирано към много държави, някои от които арабски, и основно към страните от Арабския полуостров. Но Асад има предвид също и някои европейски страни, както и САЩ, които той обвинява, че помагат на "терористи".
Сирийският президент държа своята реч три дни след като джихадист в Барселона прегази 14 души и рани повече от сто други. Подобни нападения са "подарък" за Асад, защото те го правят да изглежда потенциален партньор в очите на досегашните му противници. На Запад не минава и седмица без да бъде извършено поредното терористично нападение, организирано от ИД, заяви той пред събралите се дипломати и уточни, че това обстоятелство е принудило западните политици да променят отношението си към Сирия.
Борбата срещу ИД - приоритет
И наистина - САЩ изглежда преосмислят позицията си спрямо режима в Дамаск. Преди няколко седмици президентът Тръмп заяви, че ще прекрати програмата на ЦРУ в подкрепа на противниците на Асад. По този начин той реагира на незначителните успехи на това начинание. Неколцина от хилядите, обучени от САЩ, бойци се оказаха в крайна сметка надеждни партньори.
Все повече САЩ се дистанцират от противниците на Асад, сближавайки се същевременно с Русия, която открай време поддържа сирийския президент. Американският държавен секретар Рекс Тилърсън заяви в началото на август, че САЩ продължават да са против оставането на Асад на власт. Но той каза също, че САЩ и Русия имат общ интерес от една обединена и стабилна Сирия. За Москва обаче, поне в средносрочна перспектива, това е възможно само с Асад начело на държавата.
Излиза, че администрацията на Тръмп повтаря колебливия курс по отношение на Дамаск на предишния президент Барак Обама. А причината е ясна: във Вашингтон приемат джихадистките групировки, като ИД и Ал Кайда, като сериозна заплаха.
"Джихадисткото движение като цяло, а не отделните групи и индивиди, застрашава САЩ, Запада и мюсюлманските общности", четем в доклад на консервативния американски мозъчен тръст "The American Enterprise Institute". Анализаторите отбелязват още, че Европа и Америка са изправени пред безпрецедентни терористични атаки, срещу които те не постигат никакви успехи, и рискуват по този начин да се провалят.
Хизбула - партньор?
Във Вашингтон очевидно вземат насериозно подобни оценки. А политическите последици от това са налице: така например в началото на август израелско издание съобщи, че американски специални части са провели съвместно учение с ливанската армия, симулирайки евентуален сблъсък с подразделения на ИД.
Ливанската армия обаче трудно може да бъде разграничена от паравоенните подразделения на Хизбула, която се поддържа от Иран. "Както Ливан, така и Хизбула се намират в една сива зона. Нито Ливан е истинска държава, нито Хизбула е изключително и само терористична групировка", казва пред израелския "Аарец" близкоизточният експерт Файсал Итани.
САЩ също не могат да пренебрегнат това преплитане. Шефът на Хизбула Хасан Насрала очерта последиците от новите съюзи в борбата срещу ИД така: "Светът изглежда вече приема, че сирийското правителство ще остане на власт".
Политическите заключения, които извежда от джихадистката заплаха американската администрация - и предишната при Обама, и сегашната на Тръмп - обаче са изключително спорни. Сближаването с Русия е рисковано, предупреждава реномираният мозъчен тръст Institute for the Study of War. Проблематичен е преди всичко изборът на нови съюзници: "Сунитските араби виждат САЩ като помощник на руско-иранската коалиция и смятат, че Америка също носи вина за извършваните от нея престъпления", се казва в анализа.
Може да стане още по-лошо
По всичко изглежда, че Асад ще остане на власт. Той успя да се представи като бастион в борбата срещу джихадизма. Ако обаче сунитите решат, че срещу тях стои един съюз от шиити, Русия и САЩ, това само ще разпали джихадизма с нова сила. И тогава сегашният терор ще ни се стори като детска игра в сравнение с това, което може да дойде.