Смъртта на Варшавския договор
28 юни 2011"Днес предиобед подписахме протокола за края на Варшавския договор. Това означава, че от днес той вече не съществува" - това заявява на 1 юли 1991 година бившият десидент и тогавашен президент на Чехословакия Вацлав Хавел.
Почти 40 години след основаването си военният съюз, създаден под диктовката на Москва, престава да съществува. Започва нова глава от европейската история. "Нашето решение е историческо, защото чрез него ние се сбогуваме с ерата, в която Европа беше идеологически разделена. Пред нас е визията за една свободна, демократична и обединена Европа", казва Хавел по време на церемонията, сложила край на Варшавския договор.
Погребение втора категория
Не е случайност, че тази церемония се състои именно в Прага. Единствената военна операция на Варшавския договор е през август 1968 година. Тогава войниците на пакта, между които и българи, нахлуват в Чехословакия и потушават брутално реформаторското движение на Пражката пролет. 75 000 съветски войници остават в Чехословакия, за да потушават всеки опит за бунт срещу комунистическия режим. Така "братската помощ", която страните от Варшавския договор оказваха на управляващите в Прага, завършва в крайна сметка със съветска окупация. Последният съветски войник напуска Чехословакия едва през лятото на 1991 година.
На церемонията, която погреба без почести Варшавския договор, не присъстваше най-важният държавен ръководител - Михаил Горбачов. Казват, че се страхувал от реакциите на сънародниците си заради организираното в Прага "погребение втора категория". Днес, 20 години по-късно, пак на церемония в Прага той изпрати послание, в което изразява разочарованието си от факта, че "все още няма международна система за сигурност и че единствената останала суперсила - САЩ - се опитва да подчини света".
За самите чехи и словаци документът, удостоверяващ смъртта на Варшавския договор, е поредният акт на освобождение от съветското влияние. В нощта срещу 28 април 1991 година съветският танк номер 23, символ на освобождението на Чехословакия от нацистите, беше боядисан в розово, а върху купола му бе поставен огромен среден пръст. Автор на провокацията е тогавашният студент Давид Черни, скандализирал преди няколко години Брюксел с експозицията си "Ентропа", в която България беше представена като тоалетна.
От Владивосток до Ламанша
През 1991 година розовият танк на Черни предизвиква бурни реакции сред чехите. Едни са разгневени, а други ликуват, защото виждат в танка символ на съветската окупация. Впоследствие танкът е пребоядисан още два пъти - в оригиналния си цвят от чешки военни и отново в розово от петнайсетина чешки депутати. В крайна сметка той попада в музей извън Прага.
20 години по-късно розовият танк се появява отново - този път е поставен върху специална конструкция в река Вълтава. Той е част от така наречената "Седмица на свободата", с която чехите отбелязват края на Варшавския договор и на съветския диктат в Източна Европа. "Премахването му е важен политически и психологически момент", казва чешкият външен министър Карел Шварценберг и добавя: "Краят на Варшавския договор укрепи нашата сигурност от Владивосток до Ламанша. Този акт тласна напред обединението на цяла Европа."