Antidikriminierung BG
23 октомври 2009
Каква буря от емоции в чаша вода! Дискусиите около отчетния доклад на комисията за защита от дискриминация много елегантно минаха по допирателната на същинските проблеми, за да се закопаят в обичайния балкански синдром на завист и подозрителност : чухте ли колко му е заплатата на Кемал Еюп?
Скромни резултати
От "Атака" поне направо си признаха, че такава институция не е нужна, защото самото й съществуване означавало, че в България има дискриминация. А то явно не е така.... Иван Костов пък внезапно се сети, че Кемал Еюп бил агент на Държавна сигурност и като такъв не можело да защитава правата и свободите на хората. Абсолютно вярно, г-н Костов, само че тъкмо Вие като премиер не дадохте възможност този проблем да бъде решен веднъж завинаги чрез съответни законодателни текстове. ДПС, изтикано в самоотбрана, самоотвержено защитаваше своя човек и така и въобще не се стигна до разговор за дейността на Комисията. Нищо, че предмет на обсъждане всъщност беше именно тя.
Отчетът за работата на Комисията издава относително скромни резултати. Те обаче също бяха коментирани предимно от количествена гледна точка. 710 жалби и сигнали са били проверени през 2008 година. Самият г-н Еюп признава, че голяма част от тези жалби се оказали без правно основание. Доколко професионална и адекватна е била реакцията на институцията там, където е имало правно основание, е трудно да се каже.
Безбройните аспекти на дискриминацията тепърва ще занимават българина в хода на задълбочаващата се икономическа криза и разширяващата се глобализация на пазара на труда. С нарастването на правната култура на българина и с увеличаването на безработицата, броят на жалбите в бъдеще със сигурност ще расте. Още повече, че ще се увеличава и броят на имигрантите, но и на "декласираните" от обществения живот българи.
Работа ще има достатъчно
Още повече, че правните институции не са от най-бързите и най-ефективните. Право на парламента е да смени и увеличи правомощията на Комисията, да вгради механизми на контрол и принципи на поведение, които да гарантират липса на политическа пристрастност в действията й. Не на последно място може да се определи нов неин председател. В това няма нищо неестествено или нередно.
Смяната на имена обаче не означава автоматично смяна на политики. Нужно е бъдещата Комисия за защита от дискриминация да има такава структура и експертен състав, че никой повече да не се съмнява в нуждата от нейното съществуване. Тъкмо в това обаче е същинската трудност. Предложения в тази насока така и не се чуха от парламентарния дебат.