Снежана - една от многото

Някои са принудени. Други може би се занимават с това доброволно. Тя щяла още от утре да се откаже, ако имала алтернатива, обяснява дребничката, набита жена. Името й е Снежана. Облечена е с анцуг, изрусените й коси са вързани на конска опашка. Не носи грим, кожата й е набръчкана. Снежана е на 45, но изглежда на 60 години. Някак си не се покрива с представата за секс-труженичка.

В момента била бездомна, казва Снежана на социалната работничка от "Опция Охрид" - дневен център, организиран преди година и половина за проститутките в Охрид. Тук тя има възможност да вземе душ, получава кафе, чисти дрехи, хапчета против главоболие и презервативи. Само дето не може да нощува в дневния център.

Нещастна и претръпнала

Снежана разказва, че е благодарна за добронамерените предложения и за учтивостта, с която се отнасят към нея в социалния център. В малкия град проститутките са като заклеймени. А и работата й не е безопасна. Когато самотната майка започнала кариерата си на проститутка преди 6 години, била и изнасилвана. Междувременно има петима постоянни доверени клиенти в Охрид, с които редовно наема стая в хотел. Разбира се, че била нещастна. Нещастна и претръпнала. Не изпитвала вече нищо по време на работа, но това е положението.

Съдбата на Снежана се споделя и от много други жени в Охрид и Струга - двата туристически бастиона край Охридското езеро. Ситуацията на пазара на труда и финансовите затруднения най-често вкарват самотните майки в проституцията, но има и много студентки. Секс-труженичките печелят бързи пари, за да финансират живота или следването си. В някои случаи сътрудничките на "Опция Охрид" се грижат за децата на самотните майки, които проституират. Водят малките на училище, готвят им обяд. Но всъщност в центъра на вниманието са жените, на които се цели да се оказва помощ, обяснява социалната работничка Юлиана Настовска. Целта не била да ги карат да си сменят работата, а да ги подкрепят, когато това е възможно:

"Искаме преди всичко да им вдъхнем повече самочувствие и да укрепим сплотеността между жените. Освен това водим разяснителна работа - за социалните им права, как да се предпазят от заболявания или нежелана бременност..."

Предлагат се дори курсове по английски или по гримиране. Помощта се приема с радост: около 110 жени от околностите посещават междувременно редовно дневния център. Но броят на неизвестните проститутки е много по-голям: през почивните дни и по време на ваканциите в Охрид и Струга тече истински купон.

Не липсват и българки

Много жени работят в кръчмите като бар-дами. Те получават процент от печалбата според броя на консумираните напитки. Тези пари обаче не стигат, защото много от т. нар. бар-дами страдат от наркозависимост. Какво правят жените след работа с клиентите, е безразлично на кръчмарите. Социалните работнички трудно осъществяват контакт с тях. Много собственици на нощни заведения са противници на дневния център. Социалните работнички почти не влизат в досег и с организираната търговия с жени.

"Съсредоточаваме се главно върху жените, които повече или по-малко доброволно са избрали тази работа. Ако узнаем за случаи на търговия с жени, бихме информирали полицията, разбира се. Напоследък обаче не сме имали такива случаи", казва социалната работничка Юлиана Настовска.

Че край Охридското езеро могат да се печелят много пари с проституция, отдавна вече не е тайна - не само в Македония, но и в съседна България. Което обяснява факта, че сред редовните посетителки на дневния център има и редица българки и сръбкини.

Автор: А. Мюлбергер, В. Шопов / Редактор: Б. Михайлова