Спасението може да дойде от неочаквано място!

Авторът на "Скритото богатство на народите" (Robert Neuwirth: Stealth of Nations) твърди, че по оборот и печалба сенчестата икономика отдавна трябва да се разглежда като big business. Преди всичко обаче: гигантският "сенчест пазар" - това е по принцип незаконната улична търговия с услуги и с предимно фалшиви или контрабандни стоки - достигал до онези милиони хора, които иначе нямали никакъв шанс в редовния цикъл от предприемачество и трудова заетост.

Това, разбира се, е една доста дръзка теза. Освен това не всичко, което Нюуърт слага под шапката на една огромна икономическа мощ ("1,8 милиарда работни места!"), наистина е нелегална форма на икономически живот. Понякога става дума просто за предприемчиви търговци, които търгуват с малки количества електрически уреди или модни аксесоари извън установените канали за пласмент. По този начин те достигат до потребители, които са забравени от големите концерни или търговски вериги.

Към сенчестата икономика Нюуърт зачислява и много форми на най-дребно предприемачество, което не е регистрирано, така че не се плащат данъци и не се получават социални облаги. Всичко това авторът нарича "икономия на надеждата", която се разраствала по-бързо от всеки друг сегмент на икономиката и в която възниквали най-много работни места, особено за по-бедните.

За и против пиратската икономика

Човек може и да не приеме всички аргументи на американския автор, който е обиколил целия свят, събирайки материал за своята книга, ала това ги прави не по-малко интересни. Нюуърт цитира харвардския професор Роберто Унгер, който препоръчва неформалния бизнес като възможност за по-широко демократично участие в икономическия цикъл. Той се позовава и на Джон Крос, един американски социолог и изследовател на уличните пазари,  който апелира за легализиране и обществено признание на  сенчестата икономика.

Само че има и аргументи против постулирането на тези дейности като програма за спасяването на света. Има предостатъчно основания за законови санкции срещу дейности като опасното ръчно рециклиране на отпадъците по сметищата в развиващите се страни, контрабандата на компютърни части, търговията с лекарства и фалшифицирани стоки.

Книгата на Нюуърт е най-силна там, където става очевидно, че официалният икономически свят на големите концерни и скъпите маркетингови кампании пренебрегва твърде често онзи пазар, който нелегални или полулегални търговци са открили за себе си - пазара на бедните или не толкова бедните в този свят. Може би си струва бялата икономика да надникне какво става в сектора на сенчестата!

АГ, ДПА, ДЦ, С. Гяуров, Редактор: Б. Узунова