Споразумението с талибаните: капитулация на Запада?

Какви отстъпки направиха американците пред войнствените ислямисти, за да ги накарат да подпишат? Вашингтон се отнесе към тях като към равноправен партньор и пое задължението да изтегли всички западни сили от Афганистан в рамките на 14 месеца. Афганистанското правителство така и не бе официално включено в преговорите, а сега е принудено да приеме споразумението, скърцайки със зъби.

Междувременно обаче се явиха и непредвидени пречки. Президентът Ашраф Гани заяви, че не е готов да пусне на свобода хиляди бойци на талибаните от афганистанските затвори. Това пък беше условие, включено в споразумението със САЩ. В замяна на това талибаните се задължаваха да освободят 1000 пленници. Правителството в Кабул заяви вчера, че решението за освобождаване на пленници може да се вземе само от афганистанското правителство, но не и от САЩ.

От друга страна Афганистан не е принуден да прави някакви още по-съществени компромиси: да, от страната край Хиндукуш не бива вече да произлиза нова терористична заплаха за Запада. Но това условие или иначе е постигнато след военната интервенция от 2001 година.

А дали т.нар. „Ислямска държава" наистина е победена в района на Хиндукуш, както често се твърди, или просто се е снишила, докато отлетят американските самолети, е въпрос, на който още няма еднозначен отговор.

Какво съдържа споразумението?

Иначе споразумението съдържа само общи приказки: нищо конкретно няма относно спазването на човешките права, зачитането на конституцията и мъчително извоюваните и постоянно нарушавани права на жените. Нещо повече: заместник-лидерът на талибаните наскоро  заяви не къде да е, а тъкмо пред реномирания „Ню Йорк таймс", че правата на жените ще си останат такива, „каквито са предвидени от исляма".

Затова пък Западът и правителството в Кабул трябваше да поемат съвсем конкретни ангажименти: американските сили ще трябва да се изтеглят, ако талибаните се придържат към споразумението. Правителството в Кабул е задължено да освободи пет хиляди джихадисти, ако талибаните пуснат хиляда пленници на свобода. Това е страхотна сделка за талибаните – поне във военно отношение. Само за няколко дни те ще се сдобият с половин бойна дивизия - ценна придобивка на бойното поле и важен фактор в бъдещи преговори с афганистанското правителство, които се очаква да започнат след десет дни.

И все пак има искрица надежда

Как тези преговори биха могли да доведат до някакъв резултат, си остава пълна загадка. В Кабул няма дори общопризнато правителство. Ашраф Гани искаше да положи клетва за втория си президентски мандат, но и неговият конкурент Абдула Абдула има същите намерения. И двамата твърдят, че са спечелили изборите. Абдула обвинява Гани, че е манипулирал вота. А талибаните, които поне привидно демонстрират единство, могат да се възползват от тази несигурност, за да настроят двете конкуриращи страни една срещу друга.

Едно е ясно: с онзи демократичен Афганистан, който познавахме до днес, независимо от всичките му слабости и проблеми, е свършено. Какво ще е съотношението между демокрацията и ислямската държава по талибански тертип не е ясно.

За повечето афганистанци все пак Споразумението от Доха носи искрица надежда. Може би то ще сложи край на сраженията и няма да има вече толкова много семейства, които да погребват своите близки и роднини, станали жертва на войната и терора. Западът сега трябва да покаже дали има възможността и волята да накара талибаните да се придържат към договореното и да подкрепя активно правителството в Кабул. Мирът винаги е шанс за положителна промяна.  Дори талибаните не са в състояние завинаги да изолират страната от международни връзки със света, независимо дали през социалните медии или чрез световната търговия.